— Ако побегнем сега, никога няма да спрем, Хармъни. — Гласът му беше нежен, но властен. — Не искам това за нас, или за нашето дете.
Раменете на Хармъни увиснаха и тя се извърна от него. Какво друго можеха да направят?
— Трябват ни файловете, които си откраднала — заяви тогава половинката й.
Хармъни се завъртя.
— Как ще помогнат? Заради шпионина в Убежището не можем да направим нищо с тях. Няма начин Лео да остане в безопасност, ако съществуването му бъде разкрито.
— Джонас беше прав, Хармъни — каза Ланс. — Съществуването на чифтосването е бомба със закъснител, която само чака да бъде взривена. Когато това се случи, Породите никога няма да бъдат в безопасност.
— Какво предлагаш тогава? — Тя махна с ръка подигравателно. — Направо да го пратим при Съвета. Защото Койотите ще разбият войниците на Породите. Няма начин да го опазим, ако новината за него достигне до Убежището.
— Ще вземем информацията и ще отидем там — каза Ланс. — С малко късмет, в дисковете, които си намерила, ще се съдържа информация за разгонването.
Гласът му вибрираше от знание. Боже, това нещо с вятъра наистина ще я подлуди.
Хармъни потърка лицето си, притискайки с длани очите си, докато се бореше с желанието не просто да защити и открие първият Лъв, но и да запази собствената си реалност.
— Ако е толкова добър в криенето на хора, тогава може би този Дейн ще скрие и първият Лъв — предположи Ланс. — Можем да проверим информацията за себе си…
— Голяма част от нея е криптирана. — Хармъни поклати глава. — Аз не мога да разбия кода. — Отпусна ръце и се взря в него отчаяно.
Ланс се усмихна и се надигна от бюрото.
— Имам един братовчед, който по една случайност е ненадминат в разбиването на криптирани от Съвета файлове — каза той. — Можеш да се довериш на Брейдън, Хармъни. Ние можем да му се доверим. Ще запазим онова, което искаш да остане скрито и ще се спазарим с Джонас за останалото. Това ще ни спечели времето, което ни е необходимо да открием твоя Лео.
— Играем си със самоличността на първият Лъв — прошепна тя. — И с неговата безопасност.
— Ако той все още е жив, значи има богат опит в това да се пази. Нека видим първо с какво разполагаш, после ще решим. Ще преценим възможностите си и ще тръгнем от там.
— Няма да бъде лесно да се измъкнем от Дейн и от Джонас — промърмори Хармъни притеснено. — Да не говорим за нашият приятел убиец-имитатор. Те ще очакват това. Все още мисля, че трябва да кажем на Дейн.
Ланс я наблюдаваше мълчаливо със замислен поглед.
— О, те определено очакват това. — Мъжът най-накрая заобиколи бюрото и тръгна към нея. — Но ние имаме скрит коз в ръкава си, скъпа. Имаме ветровете. Освен това си водя с мен един печен бивш убиец, който знае много добре как да избяга от опашките си. С тези две оръжия на своя страна, мисля, че ще ги победим. Колкото до това да кажеш на Дейн, мислила ли си, че той може да не знае за Лео? Ако не знае, тогава ти не би искала да разкриваш тази информация. А той никога няма да си тръгне без обяснения.
— Те ще чакат да отида за информацията. Ще го очакват, Ланс. — Хармъни стоеше далеч от мястото, където бе скрила кожената чанта със сведенията, които бе откраднала. Беше задържала хард диска за известно време, докато накрая не се бе отказала от опитите си да отвори криптираните файлове. Беше го опаковала и върнала при останалите в скривалището. Това беше преди няколко години.
— Хармъни, нямаме избор. — Гласът, както и изражението му, станаха по-твърди. — Няма да позволя Джонас да продължава да те разиграва по този начин. И проклет да съм, ако допусна този кучи син Дейн да се опита да отвлече теб и детето ми. Край на това!
Хармъни почти потръпна при тона на гласа му. Почувства как соковете й се разливат, разпалват женската й същност и я подготвят за него. Кой би могъл да твърди, че тя може да бъде толкова жена? Със сигурност не и тя. Не бе била преди Ланс.
Хармъни пое дълбоко дъх, опитвайки се да се сдържи да не му се нахвърли. Не можеше да обвинява за това разгонването. Възбудата, заливаща я сега, беше различна, но също толкова гореща. По-силна. И по-разрушителна за разума й, отколкото разгонването някога бе било.
Възможно ли бе част от нея да е програмирана на подчинение? Или това беше естествено? Беше ли това любов?
— Хармъни. — Ланс изръмжа предупредително, и Хармъни осъзна, че все още се взира в него намръщено.