Хармъни почувства как вагината й се свива в отговор.
— Може да заключим вратата на офиса. — Тя се опита да улови устните му отново, да се потопи в удоволствието и емоциите, които изпитваше само с Ланс.
Мъжът се засмя и се отдръпна назад.
— Без повече секс в офиса — изръмжа той. — Няма да бъда в състояние да вървя, когато приключим, какво остава да шофирам, ако твоето малко палаво котенце ме стисне отново, както миналата нощ. Ти ме оставяш като празна черупка, любима.
Хармъни плъзна длани по гърдите му, след това по мощните мускули на ръцете му.
— Не те чувствам като черупка — прошепна тя. — Чувствам те твърд и готов за мен. Но ако настояваш, аз ще шофирам вместо теб.
Хармъни едва не се изсмя на колебанието, изписало се за секунда на лицето му. След това той се усмихна и поклати глава бавно.
— Прибираме се вкъщи — каза той и се отдръпна от нея. — Дейв е компетентен да ме замести временно. Приключих с канцеларската работа, докато ти се взираше в тавана и ръмжеше.
— Не ръмжах — намръщи се тя гневно.
— Прощавай, любима, но ръмжеше. — Ланс я посочи с пръст, докато отиваше към бюрото си. — Най-сладките тихи звуци, които някога съм чувал през живота си, но определено беше ръмжене.
Хармъни не си спомняше нещо такова.
— Причуват ти се разни неща. — Тя опря ръце на кръста си и придружи смръщването си с гневен поглед, когато той събра купчината документи от бюрото си и тръгна обратно към нея.
— Мечтай си, коте. — Ланс я потупа по дупето, когато мина покрай нея. — Да се прибираме вкъщи. Имам планове за изпълняване.
Хенри Ричард Алонзо наблюдаваше от безопасността на една витрина, когато Райдъра се измъкна от задния паркинг на шерифството и пое нагоре по улицата. И двамата бяха вътре в него. Шерифът и неговата курва Порода. Кучката парадираше със статута си на Порода с униформата, която обикновено носеше и с презрението си към света. Тя беше убиец, точно като всички женски от този вид, той просто трябваше да го докаже.
Беше се надявал двете убийства, които бе инсценирал да хвърлят достатъчно подозрение върху нея, за да я съдят по собствените й закони. Тя бе достатъчно млада и приличаше на Породата, заподозряна в няколко убийства. Алонзо дори бе получил доклади от шпионина си в Убежището, че Смъртта е била там, под надзора на Джонас.
Ако Хармъни Ланкастър беше Смъртта обаче, нямаше да се налага неговият човек да извършва убийствата. Тя щеше да удари бързо, без милост.
Алонзо потърка челюстта си и стисна зъби, когато Райдъра изчезна от погледа му. Този глупав шериф щеше да съсипе всичко. Без съмнение спеше с нея. Мъжете не можеха да устоят на сексуалността на женските котки.
— Преподобни. — Акер Макуайър пристъпи към него бавно, високото му върлинесто тяло мина през входа на витрината. — Сега какво, сър?
Висок. Рус. Убиец, толкова безмилостен, колкото и онзи, който наричаха Смъртта. Той беше Дресьор в лабораториите, дори бе прекарал няколко месеца във френската лаборатория, макар и след бягството на Смъртта.
— Наблюдаваме ги — изръмжа той. — Джонас е намислил нещо.
— Има доклад от Убежището. Може би тя е Смъртта. Хеликоптерът беше проследен от Убежището до Карлсбад в нощта, в която си е тръгнала. На следващия ден Хармъни Ланкастър се появи тук, както и в базата данни на Породите.
Можеше ли тя да е Смъртта?
Хенри Ричард мушна ръце в широките джобове на спортните си панталони и се загледа в посоката, която Райдъра бе поел. Тя беше на точната възраст и телосложение. И имаше прилика със снимките, до които се бе добрал, въпреки че бе толкова слаба, че не можеше да е сигурен, че е тя. Но беше възможно.
— Има ли някаква информация за това как Джонас я е заловил, или защо й е позволил да живее?
Дори Породите бяха обявили цена за главата на Смъртта.
— Само това, че тя има нещо, което той иска. — Акер поклати глава, светлорусите кичури на косата му се развяха от вятъра.
— Тогава сигурно е тя — каза замислено. — Той ще иска информацията, която е откраднала, когато е избягала.
— Джонас Уайът не е единственият, който иска тази информация. Хората му са успели да я проследят до определено място, но не и по-нататък. Информацията, която тя е откраднала от лабораториите в деня, в който е убила учените, работещи там, е била толкова тайна и важна, че са били изразходвани милиони в опити да се открие.