— Ние можем да я хванем.
Хенри поклати глава бавно.
— Ще я проследим. Джонас ще пренебрегне убийствата, вярва, че ги е извършила в замяна на информацията, която притежава. Това би могло да обясни защо той си тръгна без нея.
— Аз изимитирах метода й на убийство точно. — Уверенията на Акер нямаха значение. От значение бяха само резултатите.
Хенри кимна отново.
— Да. Това би обяснило всичко. Те определено я подозират за убийствата, така че тя може да се окаже Смъртта. Наблюдавай я. Ако се отправят извън града, тогава ще знаем, че е тя.
Почувства задоволство. Беше толкова близо до унищожаването на Породите. Усещаше го. Ако Хармъни Ланкастър наистина беше Смъртта и Акер бе извършил престъпленията по достатъчно сходен начин с нейния маниер, тогава обвинението й щеше да бъде много по-лесно. И задоволяващо. Той щеше да й покаже колко неуравновесени са Породите и колко си приличат с безмилостните животни, които са били създадени да бъдат.
Не би позволил на нищо да открадне този шанс от него. Достатъчно е било откраднато от него заради измяната на дядо му, помагал при създаването на тези чудовища, тия мерзости срещу всемогъщия Бог.
Как му се искаше дядо му да е все още жив. Хенри Вандерел Демарси беше глупак.
Дъщеря му, майката на Хенри Ричард, не била достатъчна за баща си. Вандерел Демарси искаше син, а не внукът, който щеше да се роди по-късно. И бе създал сина си. Беше позволил семето му да бъде опетнено от Породи, така че да може да предаде дъщерята, която му е била дадена.
Хенри Ричард Вандерел Демарси. Копелето. Дядото на Х.Р., дори бе кръстен на него, въпреки че отказваше да използва това име, или част от него. Не искаше да бъде част от този род. Ако беше още жив, Алонзо щеше да го убие. Той бе помогнал в създаването на тези чудовища, за да има перфектния си син, беше откраднал голяма част от огромното си богатство, за да го даде на този син. По този начин бе оставил бабата на Алонзо с толкова пари, колкото да задържи имението, което й бе дадено. А нейните роднини в Южна Африка със сигурност не бяха проявили никакъв интерес да й помогнат в този момент.
Вандерел Индъстрис сега бе един от най-големите конгломерати в света и дори те, копелетата, поддържаха Породите. Въпреки че не би трябвало да очаква друго. Очевидно генетиката на Вандерел носеше следа от лудост.
Алонзо щеше да им прости не повече, отколкото би простил на дядо си.
Х.Р оголи зъби яростно. Първият Лъв. Първият създаден някога, първият избягал. И с бягството си той бе получил богатството, което дядото на Х.Р. тайно бе откраднал под носа на съпругата си, а след това бе изчезнал безследно.
Копеле. Семейството на Х.Р. бе пострадало. Те се бяха борили и мизерствали след смъртта му, докато майка му не се бе омъжила в могъщата фамилия Алонзо.
Дядо му ги бе предал заради едно животно.
Хенри се закле отново, както бе правил в продължение на десетилетия, че всяка Порода ще си плати. Че той лично ще се погрижи да изчезнат от лицето на земята. Те бяха отвратителни. Създания. Нямаха право да живеят и той щеше да се погрижи да се върнат в ада, от който бяха изпълзели. Щяха да се присъединят към стария Хенри Вандерел Демарси в огньовете на вечния съд. И той щеше да бъде този, който ще ги прати там.
Двадесет и първа глава
Порочно еротично чувство се обви около Ланс, когато той се облегна на стената от вътрешната страна на дома си и погледна надолу в екстаз.
Хармъни не бе жена, на която можеш да откажеш нещо, щом тя си науми, че трябва да го получи. Бе успяла да откопчае джинсите му още преди да стигнат до къщата, а ноктите й драскаха леко пениса му, карайки го да се бори да си поеме дъх.
Той едва успя да я отнесе до къщата и в мига, в който вратата се затвори зад тях, тя се бе свлякла на колене пред него. В момента тя бе на колене, а неговите заплашваха да се подгънат всеки момент.
Не можеше да откъсне погледа си от нея. Гледката на лицето й, затворените й очи и изражението й, толкова чувствено и зачервено, докато поемаше пениса му в устата си.
Гладък и горещ, езика й облиза набъбналата глава на пениса му, преди да го поеме навътре, чак до гърлото си, подлудявайки го с вибриращото си мъркане срещу плътта му.
Вплитайки ръце в косата й, той отметна глава, назад към стената борейки се да възвърне контрола си. По дяволите, имаше нужда от цялата си сила, за да остане на крака. Малката развратница щеше да го изсмуче целият, докато той се гърчеше от удоволствие.