— Имаш фетиш към задници, Ланс — простена тя, щом и другата му ръка се присъедини в изучаването на меката й плът.
— О, бейби, и идея си нямаш. А това сладко задниче е най-красивото нещо, което някога съм виждал.
По меката златиста кожа нямаше нито един недостатък. Задника й бе достатъчно закръглен, че да може един мъж да го обхване с ръце и толкова изваян, че да му стане хоби по цял ден да я гледа единствено как крачи напред-назад. А той обожаваше да я гледа как ходи.
— Ланс. — Тя простена, когато пръстите му се плъзнаха между изкусителните полукълба, за да открият меката сладка влага между тях.
— Толкова си влажна, Хармъни. — Той се приближи, обхвана с ръка дължината на члена си и го потърка между бедрата й.
— Спри да си играеш…
— Но като си играя, ставаш толкова влажна. — Той позволи на пениса си да се плъзне по сладките й гънки, докато гледаше към подутият й клитор.
Хармъни потръпна.
— Толкова гореща и влажна — не се стърпя да я похвали той. По дяволите, само преди миг тя почти го бе пресушила и все пак само докосването й бе достатъчно да го задържи в плен на магията й.
— Ланс. Имам нужда от теб. — Гласът й трепереше. Нарастващата възбуда и нуждата бяха превърнали звънливия й глас в дълбок и дрезгав.
И той имаше нужда от нея.
Ланд отметна глава в екстаз, когато члена му откри сладкият вход към вагината й. Мускулите й го стиснаха, бавно засмуквайки го, докато той се навеждаше над нея. Ланс подпря ръце на облегалката на стола, а устните му докоснаха ухото й.
— Обичам те — прошепна той нежно.
Хармъни се шокира от собствения си вик. Прошепвайки тези две думички, той проникна в нея бързо и твърдо, тласкайки между чувствителните гънки и стегнати мускули, докато разпалваше огън в цялото й тяло.
Тя изви гръб, опитвайки се да се изправи, само за да осъзнае, че е прикована на място от ръцете му, покриващи нейните ръце и гърдите му, прилепени към гърба й.
— Толкова си стегната, скъпа — прошепна й той, извивайки бедра, галейки я отвътре, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Имаше нужда да си поеме дъх. Но всеки път щом опиташе, той се раздвижваше, изпращайки мълнии на удоволствие през сетивата й.
Отмятайки глава назад, от гърлото й се изтръгна дрезгав стон, докато устните му галеха лицето й, драскайки я леко със зъбите си и изпращайки чувствени тръпки по цялото й тяло.
— Имам нужда от теб… — Тя едва можеше да говори, докато се опитваше да раздвижи бедрата си, за да се наслади на дължината му, заровена дълбоко в тялото й.
Господи, члена му бе толкова голям, че разтягаше силно мускулите на влагалището й.
— Имаш ме, скъпа. — Той захапа брадичката й, преди устните му отново да се преместят до ухото й. — Всяка част от мен.
Тогава той започна да се движи с тласъци, които не бяха нито бавни, нито нежни. Нуждата пулсираше между тях, превръщайки се в отчаяна възбуда.
Хармъни никога не бе чувствала това напрежение, което изпитваше сега с Ланс и което все повече и повече стягаше гърдите й… Повече удоволствие, повече емоции се вихреха в гърдите й и засядаха в гърлото й. Преди този мъж не бе осъзнавала, че има нужда от друго, освен от отмъщението си.
Това, което изпитваше в този миг, бе нещо, без което не би могла да живее. Връзката с друго човешко същество. Топлината, която обгръщаше душата й, след всяко негово докосване.
— Ето, бейби…
Тя простена, когато тласъците му се засилиха, забивайки пръсти в материята, с която бе застлан стола. Едната му ръка сграбчи бедрото й, задържайки я на място, докато члена му се забиваше в нея със силни тласъци.
Разтърсващи, мъчителни усещания се стрелнаха от вагината й, разпространявайки се по цялото й тяло, умоляващо я за освобождаване. Беше толкова близо. Хармъни можеше да почувства как изгаря утробата й, но Ланс я възпираше, забавяйки тласъците си, преди отново да ги забърза и пак да ги забави, отново и отново.
Тя започна да ръмжи. Тихи малки звуци на животинско удоволствие, които се изтръгваха от гърлото й, щом изви гръб и започна да се бори да го задържи в себе си, стягайки вътрешните си мускули всеки път щом той се отдръпнеше назад.
— Лошо момиче. — Лекото плясване по задника й само допринесе за нарастващата й възбуда.
Болка ли бе или удоволствие?
Тя се притисна отново назад към него.
— Хареса ли ти, бейби? — Ръката му се спусна отново, но този път на другата буза на задника й. — Колко красиво се изчерви хубавото ти задниче.