За нещастие, частта с пляскането й бе харесала много повече, отколкото би трябвало.
— Къде е скрита информацията? — Час по късно Ланс разчистваше празните чинии от вечерята и отново напълни чашите им с кафе, преди да се върне на мястото си.
Хармъни се бе облегнала назад на стола си и го гледаше. Можеше да почувства промяната в него. Точно това правеше Ланс една от най-големите сили наоколо. Той решаваше проблеми и бе готов да реши и този. Веднага.
Тя въздъхна тежко и се наведе напред, хващайки чашата си за кафе с две ръце.
— Болдър, Колорадо — каза тя тихо. — Скрих ги в планините.
— Защо не в депозитна кутия в някой сейф?
Тя поклати глава.
— Заради камерите. От тях няма начин да се скриеш напълно и някой от треньорите на Съвета би могъл лесно да ме разпознае, без значение как ще се маскирам и без значение, че когато избягах от лабораториите бях много млада.
Ланс кимна.
— Бунгало ли имаш или…?
— Не е толкова просто, Ланс. — Искаше й се да беше. — Скрих я много отдавна. На място където знаех, че със сигурност ще бъде защитена. Да стигнем до нея няма да е никак лесно.
— Няма да тръгна натам, без да знам всичко — сопна се той. — Няма подслушватели в къщата и никой не ни слуша отвън. Тук сме в безопасност, Хармъни. Кажи ми къде е?
Хармъни сви устни. Сега пред нея в пълна сила се разкриваше твърдоглавия шериф. Тя се облегна отново назад на стола си, наблюдавайки го внимателно.
— В малка пещера, която всяка година е обитавана от една или друга женска пума. Макар че през последните няколко години, една и съща пума успява да задържи мястото за себе си. Самата информация е прибрана в специална кутия и заключена с код. Всеки опит да бъде разбита или отворена без кода, ще унищожи всичко, което се намира в кутията.
Едната му кафява вежда се повдигна леко и тя бе стоплена от одобрението, което разпозна в погледа му.
— Умно — промърмори той.
— И аз така мисля.
— Ще трябва да дадеш информацията на Отдела по делата на Породите…
Тя поклати глава.
— Има шпионин в Убежището. Лео ще бъде заловен или убит преди от Отдела да разберат къде се намира. Това решение не е приложимо.
Той се облегна назад на стола си и прокара ръка през косата си, загледан за дълъг миг в тавана.
— Ами Брейдън? Той знае, че има шпионин. Той и Мегън могат да се заемат с това.
— Това може да повлияе на работата им с Породите, които вече са под крилото им. — Тя поклати глава. — Не знам, Ланс.
— Това е единствената ни възможност — каза той грубо. — Ако не друго, той ще познава някой, с който да се свържи, извън Убежището. Породите са сплотени, но като при всички останали, някои от Породите работят срещу останалите. Това е единствената ни възможност, защото след това, повече няма да бъдеш в играта.
Ето го още веднъж този заповеднически тон. Той изпрати тръпки по гръбнака й, докато му хвърляше намръщен поглед.
— Не можеш да измъкнеш убиеца от породата — каза му тя тихо.
— Не, но мога да измъкна моята порода от средата на убийствата. — Той се наведе напред, а погледа му стана твърд, когато я погледна. — И никога не се съмнявай, скъпа, че ще бъдеш измъкната.
Защо ли тези думи накараха тялото й да потръпне някак развълнувано?
— Може да обсъдим това по-късно — каза тя, вместо да спори за нещо толкова безсмислено. По дяволите, и тя искаше да се измъкне. Искаше всяка нощ да спи в прегръдките на Ланс и да чувства как детето им расте в тялото й.
— Не сме далеч от Болдър — каза той. — Но в момента ни следят прекалено много очи. Ще се обадя на Брейдън, за да приготви всичко, което ни е нужно, и да се срещнем довечера зад съда. Там има подземен тунел, който преди е служил за път към подземните килии, които някога са се използвали много често. Можем да се промъкнем в съда и да се измъкнем през тунела.
Това вероятно щеше да се получи. Хармъни се поизправи на стола си, докато на ум вече съставяше плана за действие.
— Можем да стигнем в Болдър до сутринта — кимна тя. — Ще вземем стая, докато се стъмни. Това е единствения начин да се измъкнем в планината, ако някой ни следва.
— Няма да ни проследят. Но въпреки това ще тръгнем, след като се стъмни, само за да се сигурни, че е безопасно. Направи ми списък с всичко, което ще ти е нужно, а аз ще го предам на Брейдън.
Хармъни повдигна вежди.
— Имаш предвид, че и аз ще участвам? — попита тя сладко.