Ланс кимна, гледайки я намръщено, заради сарказма в гласа й.
— Ако можех да те заключа тук и да те задържа далеч от опасността, щях да го направя — заяви той, макар да знаеше, че и двамата са наясно с това. — Страхувам се за теб, Хармъни, но това е твоя свят. Ти го познаваш дяволски по-добре от мен. Този път аз ще те следвам.
Тя бе истински шокирана. Погледна го невярващо. Много добре знаеше, че този мъж не е свикнал да следва когото и да е било.
— Не казвам, че ще ми хареса — изръмжа той. — Казах, че ще го направя. Има огромна разлика. И ще те напляскам заради това по-късно.
По дяволите, тя отново измърка. Хармъни премигна чувайки тихия звук, който се откъсна от гърлото й.
— Палавница. — В очите му гореше син пламък, щом погледна назад към нея. — Продължавай в същия дух и просто ще те завържа за леглото, докато всичко това приключи. Този звук ме прави по-твърд от камък.
— Разгонването го прави така или иначе — посочи му тя.
— Кажи го на пениса ми. — Той се изправи от стола си, давайки й възможност да види издутината под дънките му. Дебела. Тежка. Устата й се напълни със слюнка. — И спри да ме гледаш така. Събирай си краката и да потегляме.
Той беше много властен. Хармъни го гледаше как се отдалечава от масата, въпреки твърдият член под дънките му. Той бе готов да работи с нея. Харесваше й това. Не го бе очаквала, но й харесваше. Очите й го проследиха, забивайки се в твърдия му гръб, когато той се отдалечи от нея, и за миг тя усети как нещо в гърдите й омеква.
Тя го обичаше.
Този факт изведнъж сякаш се заби в ума й. За момент можеше да се закълне, че видя звезди посред бял ден.
Тя го обичаше.
Това определено бе най-силната емоция, която някога бе изпитвала. Ето защо не бе намерила сили да го напусне. Въпреки че знаеше каква опасност представлява за него, не бе успяла да се насили да го напусне, защото се бе влюбила в него още от първата нощ, когато се запознаха.
Когато за пръв път той я докосна, Хармъни се почувства така, сякаш е красива, сякаш е нещо чупливо, нещо, за което трябва да се грижи. Докато шепнеше неприличните си искания в ухото й и я караше да се чувства повече жена, отколкото някога е била, тя просто се бе влюбила в него.
— Хармъни, този поглед на лицето ти ме кара да те изчукам отново, а вече нямаме време за това. Направи списъка и да тръгваме. Искам да се справим с това по-скоро.
— Едно бързо…
— Вече си получи бързото — изръмжа той и гласа му накара вътрешностите й да се разтопят. — Искам цяла нощ. По дяволите. Искам да те чукам завинаги. Сега нека се погрижим за това.
Двадесет и втора глава
Снайперът я изненада.
Хармъни знаеше, че Ланс е бил член на специалните части в Чикаго, дори бе подозирала, че е бил стрелец. И все пак, когато той измъкна специалната снайперистка пушка и започна да я сглобява, тя можеше само да стои и да го гледа.
Той държеше уверено оръжието, сякаш бе продължение на тялото му, сигурен във всяко свое движение, докато почистваше частите на оръжието и го сглобяваше.
С всяка добавена част той преглеждаше оръжието за недостатъци или слабости.
Тя изучаваше внимателно съсредоточеното му изражение, докато работеше на малката маса в хотелската стая, която най-после бяха наели. Лицето му бе спокойно, съсредоточено и сдържано. Веждите му не бяха смръщени и гневът вече не стягаше устните му.
Когато почисти и провери собствените си оръжия върху второто легло в стаята, тя си помисли, че вероятно има части от Ланс, които не познава толкова добре, колкото би трябвало. Части, които вероятно би се бояла да опознае.
Той беше мъж с много пластове и безкрайно търпение. Никога не бе срещала по-търпелив мъж и все пак с толкова вътрешна сила, каквато притежаваше той. За разлика от мъжете породи, Ланс не потискаше доминантността и силата си. Той ги използваше, когато се наложеше, комбинирайки ги с ледена логика или търпение, сигурен че така ще постигне резултатите, които ще му гарантират постигането на това, което търси. И все пак той не чувстваше нужда да впечатлява когото и било с доминиращата си натура.
За разлика от Джонас, Ланс не играеше игрички, не манипулираше и не заплашваше. Като вятъра, щом не можеше да мине през нещо, той го заобикаляше или го разнищваше пласт по пласт. За първи път виждаше напълно воина, който досега го беше зървала само бегло. В лицето му, в напрегнатите му мускули и хладния непроницателен поглед в сините му очи, докато подготвяше оръжието си, тя видя мъж, който не би се поколебал да направи последната стъпка, ако почувства че е нужно.