Выбрать главу

— Тод.

— Тод? Сигурен ли си, че е евреин?

— Да, евреин е. Освен това обаче е твърде млад и вероятно глупав. Освен това си пада по видимото. Прилича на Дейвид Хемингс от „Фотоувеличение“. — Брус изсумтя. — Не бива да се бърка с римейка. Траволта е чудесен, но Де Палма не може да се сравнява с Антониони.

— В това, че е млад и глупав, няма нищо лошо. От младите и глупавите стават добри съпруги. По-добри от мен. Имаш ли сериозни намерения спрямо него?

— Мамо, ще ме оставиш ли на мира? Харесвам го. Симпатичен е. Той обаче има нужда от свое собствено пространство.

Филис поклати глава.

— Трябва да наема по едно ателие за всички мъже в Ню Йорк, които имат нужда от свое собствено пространство — каза Филис. — Ти и сестра ти Сюзън сте попадали поне по на дузина такива. Е, ти знаеш как да се забавляваш. Сега обаче е време да се установиш. Намери си някой приятен дизайнер, който умее да готви. Престани да живееш от картонени кутии с храна за вкъщи. Осинови си някое хубаво бебе китайче. Сещаш ли се?

— Е, след като толкова си падаш по брака, защо самата ти не се омъжиш? — попита Сиг, напълно изтощена. — Защо не ни помогнеш?

— Скъпа, аз бях омъжена. Влудявах баща ви цели четирийсет и седем години. След това той умря. Мисля, че това е достатъчно. Сега е твой ред да влудяваш някого.

Ситуацията беше патова. Сиг, както винаги, се опита да мисли бързо, за да измисли някакъв подход — какъвто и да е — стига да свърши работа.

— Деца, искам да знаете, дойдох тук заради вас. Смятам да се реванширам за времето, когато боледувахте, а аз не си стоях у дома. Ще се реванширам за всички родителски срещи, на които не съм присъствала. Ще се реванширам за…

— Мамо — прекъсна я Брус, — разбирам, че съжаляваш за някои неща. Мисля, че всички родители съжаляват. Можеш да се реваншираш пред нас като се върнеш във Флорида.

Филис положи върховно усилие, за да не реагира. В края на краищата, Брус беше дълбоко оскърбен. Айра не му бе обръщал достатъчно внимание. Или може би тя му бе обръщала прекалено много внимание. Така или иначе, тъкмо тя и Айра го бяха създали такъв, какъвто е. Обърна се към Сиг.

— Мамо — каза й Сиг, — това е много важно за мен.

— И за мен — добави Брус.

Шарън мълчеше, но пък гледаше Филис напрегнато, сякаш животът й зависеше от нея.

Тогава, изведнъж, Филис осъзна за какво става дума. Беше на прав път. Децата й наистина се нуждаеха от майка, но това не бе всичко. Имаха нужда и от баща. Това бе викът им за помощ и този път нямаше как да не го признае. Нямаше да ги предаде както преди или както собствените й родители бяха предали нея.

А какво би си помислил Айра? През целия си живот Филис не бе имала друг мъж, освен него. Не би ли страдал Айра? А би ли я приел някой друг мъж, освен него? Замисли се над това и прехапа устни.

Може би, само може би, ако се направеше на онова, което искаха от нея — фотомодел или нещо такова, Сиг най-накрая щеше да си намери свестен мъж, Брус най-накрая щеше да се установи, а Шарън щеше да зареже този неудачник Барни. Филис не беше сигурна, че ще успее, но поне би могла да опита.

— Ще си помисля — каза тя.

— Значи ще ни помогнеш? Ще се срещнеш с някои от мъжете, които издирихме? Ще се държиш мило с тях?

— Мило? — попита Филис. — Не мисля, че е ставало дума да се държа мило.

— Права си. Едва ли бихме могли да очакваме подобно нещо от теб. Въпросът е да не се превърнеш веднага в Лорина Бобит. Ще положиш всички усилия да ги окуражиш, нали?

Филис въздъхна.

— Наистина ли мястото за паркиране е четиристотин долара? — Замълча и се замисли. — Ако не бях дала буика си на Силвия Кац, бих могла да живея в колата. — Загледа се към парка през прозореца. — Може би ще се обадя на Силвия.

— Ще направиш ли каквото искаме? — попита Сиг, когато мълчанието стана твърде дълго.

— Мамо, моля те — каза Шарън жално.

— И още как — обади се Брус.

А кога беше последният път, когато децата й се бяха обединили около нещо? Това бе важно, много важно и за тримата. И ако един мъж би могъл да ги ощастливи, ако един баща-заместител би могъл да свърши работата, коя бе тя — а и Айра — че да възрази? Най-накрая Филис кимна.

— Значи ще го направиш? — попита Сиг.