— Папата пише ли бестселъри? — попита Филис.
Осем
Брус оглеждаше майка си критично, както винаги. Този път обаче го правеше с цел. Сиг му бе дала малко пари, бюджет, и го бе упълномощила да ползва сметката й в универсалния магазин. Днес трябваше да започне промяната.
Брус бе взел майка си от „Пиер“ и двамата тръгнаха по Пето авеню покрай „Тифани“, „Плаза“ и „Шери Недърланд“. Всички входове и витрини бяха окичени с елегантна нюйоркска коледна украса — копринени панделки, козметика и фино разпръснати петна изкуствен сняг. Единствено хората изглеждаха зле. Брус забеляза якетата, анцузите, грозните, издути зимни дрехи и потрепери. Майка му не изглеждаше по-добре от тях. Хетеросексуалните нямаха никакво понятие от стил.
— Ще започнем с косата.
— С моята коса? Какво й е на косата ми?
— Само всичко — отговори й той спокойно. — Цветът. Формата. Сту… — Потрепери. — Студеното къдрене. Защо всички възрастни жени не признават друго, освен студено къдрене и руса коса? За това ще ни трябва истински гений. — Повдигна един кичур. По-зле е от природно бедствие. Наричаш това „път“? И Мойсей не би могъл да оправи нещата. Трябва да се доберем до някой салон за спасителни операции.
— На планината Синай? — попита Филис иронично, заради споменаването на Мойсей, но Брус не й обърна внимание.
— При Флекс. Той е Айнщайн на цвета.
— Флекс? Майка му го е кръстила Флекс?
— Истинското му име е Анджело. Флекс е професионалното му име.
— Фризьор с псевдоним? Забрави, няма да отида при такъв.
— Ще отидеш. Ако успеем да си запишем час.
— Брус, ако успея да си уредя среща с истински гений, няма да говоря с него за фризури. Боядисвам косата си сама и вече знам как става.
— Ти всичко знаеш. Знаеш повече за боядисването на коса от стилиста Флекс, който е един от най-добрите в цялата страна.
— Е…
Брус, който лесно забравяше гнева си, улови умолително ръката на майка си.
— Хайде, мамо, помогни ми. Дървена си като Чарлтън Хестън в „Бен Хур“. Знам, че не се връзва с религията ти, но, моля те, наруши една Божия заповед поне веднъж.
— Извинявай. Нямаше ли заповед да уважаваш майка си и баща си?
— Има, но тя не се отнася за косата на майка ми. Хайде, приятелко, ще те заведа на Калъмбъс авеню.
Калъмбъс авеню представляваше хаос от бутици като тези, в които Филис никога не влизаше, които изглеждаха или претъпкани с всевъзможни безумни боклуци, или бяха съвсем празни, с по три черни памучни фланелки по за 400 долара всяка. Улицата беше в ремонт, имаше купчини мръсен сняг, а коледните тълпи от млади хора се движеха с лекота през студа и хаоса. Филис не искаше да признае, дори пред себе си, че климатът и хората тук са доста по-студени, отколкото си ги спомняше. Кога за последен път бе посещавала Ню Йорк през зимата? Блъсканицата, шумотевицата и температурата изсмукваха силите й. След като минаха три пресечки, с благодарност се остави синът й да я въведе в едно топло убежище.
Е, нещо като убежище. Фризьорският салон не приличаше на нищо от спомените на Филис. Нямаше редици жени, седнали под приличащите на камбани сешоари, музиката гърмеше толкова силно, че не се чуваше нищо друго. Странното бе, че тя не чуваше и самата музика. Или заради силата, или заради начина, по който пееха певците — ако можеха да се нарекат така. През дългото помещение подтичваха кльощави хлапета с черно-бели униформи, непрекъснато влизаха клиентки, които разговаряха с крясъци. Слагаха ги да седнат, миеха косите им, сушаха ги. Всяко работно място бе окичено с коледни гирлянди, които се люлееха, ако подобните на пистолети сешоари работеха. Навсякъде премигваха крушки — малките крушки за коледно дръвче. Това бе извън топлия розово-син неон, който очертаваше чакалнята и приемното гише. Филис реши, че вината не е нейна — това място би накарало всеки епилептик да изпадне в пристъп.
Всъщност не светлините въздействаха толкова объркващо, а гърмящият звук от радиото или от уредбата, или както там го наричаха. Той караше ушите й да жужат и предизвикваше хаос в мозъка й. Филис не хареса това. В края на краищата, тя се гордееше със своята бдителност. Не беше от разсеяните бабки като Силвия Кац, които не са наясно какво става около тях.
Така или иначе, сложиха й специална роба, измиха косата й, покриха я с химикали, измиха я, оформиха я, а тя все още не беше в състояние да разбере каква е гърмящата музика. Престана да мисли и се съсредоточи върху думите.