— Певецът не каза ли току-що: „Пламенна кучко, толкова те обичам“?
Брус, потънал в задълбочен диалог от крясъци с Флекс, се обърна към нея и за миг се ослуша с лекота.
— Да, това е Бауи.
— Обичате ли Бауи? — попита Флекс.
— Коя е тя? Нова ли е?
Двамата се засмяха.
— Мамо, той е един от най-известните рок певци. Пее, откакто се помня. Не го ли знаеш? — Филис не бе чувала за такъв певец, но кимна. Питаше се дали ще се чувства по същия начин, когато я споходи болестта на Алцхаймер. Беше уморена. Трябваше да признае, макар и да не й се искаше, че въпреки темперамента и намеренията й, някогашната й сила вече я бе напуснала.
Е, почти на седемдесет съм, каза си. Какво би могла да очаква? Тези хлапета — никой в салона не беше прехвърлил трийсет — тези хлапета слушаха своя Франк Синатра и изразходваха енергията си точно така, както тя бе изразходвала своята. Нямаше за какво да се съжалява. Нищо необикновено.
След това започна някакъв рап и Филис опита да го чуе. Помисли си, че е „Джингъл Белз“, но ритъмът беше толкова различен, че не би могла да каже дори дали го чува. Въздъхна.
— Още съвсем малко — каза Флекс любезно. — Харесва ли ви цвета?
Филис сви рамене. Не виждаше нищо в огледалото, макар че то покриваше стената пред нея от плота до тавана. Така или иначе, нямаше намерение да каже на Флекс да й върне очилата, защото й ги бяха взели, за да измият косата й и нямаше да й ги дадат. Брус я бе уверил в това. Присви очи.
— Много е хубав — каза тя, макар и да се чувстваше победена от всичко случило се. Флекс стисна леко рамото й. Всъщност, той беше едно много симпатично момче — името му не беше Флекс. Казваше се Анджело и както всички останали хлапета, си бе присвоил чудато име, което не е негово — като Айс, Сторм, Електрик, Хийтър. Защо, чудеше се Филис, хлапетата сменят имената си? Защо Сюзън държеше да я наричат Сигорни? Това я обиждаше. Сюзън беше толкова хубаво име! Защо му е на човек да го наричат Сиг, Флекс или Електрик? Нали майките им са им дали имена? В края на краищата, да родиш дете не е никак лесно и правото да определиш името е най-малкото, което човек би могъл да очаква в замяна за създадения живот. Филис въздъхна отново и почувства цялата тежест на шейсет и деветте си години.
Флекс я потупа леко по рамото, сякаш в отговор на въздишката.
— Готово — каза той. — Какво ще кажете?
Филис погледна към огледалото, но не видя нищо.
— Невероятно! — възкликна Брус. — Флекс, ти си гений.
Подаде очилата на майка си. От огледалото я гледаше една жена, но… за момент, от умората и объркването, Филис не можа да се познае.
— Боже! — възкликна тя. — Не е зле за жена, прехвърлила шейсетте.
— Да. А за жена, която скоро навършва седемдесет, е направо страхотно.
— Седемдесет? Наистина ли? — попита Флекс.
— Шейсет и девет — тросна се Филис. Седемдесет я плашеше. Не беше в състояние да се погледне в очите и затова опита да фокусира отражението си.
Косата й беше съвсем друга. Вместо къдравата, русолява могила, която носеше на главата си, сега имаше гъста, права, сребриста корона. Тръсна глава, за да избистри мозъка си. Косата й се завъртя около лицето и по бузите й останаха елегантни тънки кичури, леко завити навътре. Филис зяпна, челюстта й едва не увисна. Няколко къдрици прикриваха бръчките на челото й, а може би заради цвета или прическата, кожата на лицето й изглеждаше някак по-светла.
Очите й, зад очилата, щяха да изхвърчат от удивление. Пилешкият й врат все още беше на мястото си и тя пак приличаше на възрастна дама… е, може би не чак толкова възрастна, но все пак… дама. Филис премигна.
— Не ви ли харесва? — попита Флекс/Анджело с угрижен глас.
Филис си даде сметка, че момчето гледа на работата си сериозно, точно както тя някога. Но все още не беше в състояние да обели и дума. Вторачи се пак в отражението си и наклони глава на една страна. Косата й, всеки косъм, се движеше като водопад. Опитваше се да определи точно каква промяна е настъпила. Не че изглеждаше по-млада, а… някак си… сепна се. Приличаше на богатите жени, когато остареят. Даваше си сметка, че никога не е била красива — не беше красива и сега, но бе променена, въпреки всичко.
— Е, мамо, какво ще кажеш? — подкани я Брус.
— Не е лошо — отговори Филис.
— „Бергдорф“, Брус? Полудя ли? Не е ли достатъчно, че похарчихме цяло състояние само за косата ми? — От всички универсални магазини в Ню Йорк, „Бергдорф Гудман“ беше най-елегантният. Сега, само двайсет дни преди Коледа, мястото бе пълно със скъпо облечени клиенти. Това определено не беше квартален супермаркет.