— Не се тревожи. Можеш да си го позволиш.
— Къде е мама? — намеси се Шарън.
— Каза, че иска да пийне нещо. В барчето е.
— Искала е да пийне нещо? Тя не пие — припомни му Шарън.
— Казах ти да не я оставяш сама — добави Сиг.
— Не е бебе — отвърна Брус наежено. — Освен това е тук, в хотела.
— И пие сама? Мислиш ли, че във Флорида е пиела сама?
— За алкохолизъм ли намекваш? Тревожиш се за здравето й? Ха! Това е най-малкият ни проблем. Ще ми се да пиеше. Най-доброто нещо да се почувстваш фалшиво блажен е един приятен джин с тоник в четири или пет следобед. Ако можеше да опишеш какво не е в ред с майка ни, можехме да се включим в някаква организация, като например „Пораснали деца на алкохолици“.
— Да, това би било утеха — каза Сиг с горчивина. — Най-напред обаче трябва да й поставим диагнозата. Какво ще кажеш за „Пораснали деца на ужасно пилещи по нервите, упорити и саркастични майки, върнали се у дома завинаги“?
— Малко дълго е, но можем да използваме инициалите — засмя се Брус. — Нямаш представа какво стана в „Бергдорф“.
— Няма значение какво е станало в „Бергдорф“. Къде е сега мама? — проскимтя Шарън. — Загубил си я.
— Слушай, ако не ти харесва как си върша работата, опитай да я свършиш ти!
— Аз имам друга работа.
Двамата погледнаха към Сиг, сякаш беше волна като птичка.
— Да. Аз пък финансирам цялата операция — напомни им тя. Тримата се спогледаха с негодувание. Всичко беше толкова познато. Сиг имаше чувството, че вече е преживяла всичко това. Нещата можеха да се развият по два начина — или да се впуснат в безкрайни детински караници, или да продължат нататък. Този път Сиг реши да направи героичното усилие.
— Да отидем да намерим мама — каза тя и тримата тръгнаха.
Девет
Откакто бяха открили кандидатите, Сиг работеше зад кулисите. Бе успяла да измъкне три билета за „Зимния бал на чудесата“ в хотел „Плаза“. Фирмата й имаше запазена маса, но тя — чрез десетина телефонни разговора с хора, които не бяха особено радостни, че чуват гласа й — бе успяла да премести местата на маса 11, на която щеше да бъде и Бърнард Кринц. Тоест, ако решеше да присъства. По време на празниците — силен период за светския живот в Ню Йорк, мнозина купуваха билети, но предпочитаха да прекарат времето някъде по карибските острови. Сиг би предпочела да направи същото и някога, през славните дни на осемдесетте години, си го бе позволявала. Онова обаче беше друго време, а сега определено бяха деветдесетте.
В деня преди „Зимния бал на чудесата“ им оставаше единствено да подковат Филис и след това да я запознаят с Бърнард или някой друг подходящ стар глупак. После щяха да го замъкнат до „Пиер“, да завъртят колелцата и да се надяват, че стрелата на Купидон няма да излети в грешна посока. Трябваше да направят магия, да създадат илюзията, че Филис Герономос е богата, стилна, очарователна и свободна жена. Целта беше почти недостижима, но Сиг бе свикнала да играе с риска. Акциите на богатите възрастни вдовци нямаше да се покачват, така че би трябвало да се възползват максимално от предоставените им възможности.
В петък сутринта, преди работа, Сиг се отби в „Пиер“. Беше мокра до кости от влажния сняг, който валеше. Надяваше се само да не е повредила роклята, която носеше заедно с цялото си оборудване. Видя, че Брус и Тод все още не са пристигнали и че сестра й е дошла от Уестчестър с влака.
Шарън извади чанта, голяма почти колкото самата нея. Не беше пълна с официално облекло, а с данни от проучванията. Започна да тършува из папките, измъкна една много дебела и я отвори.
— Името му е Бърнард Кринц. Архитект — обясни на майка си. — Е, поне е започнал като такъв. След това се е занимавал със строителство. Построил е небостъргача Томсън на Източна петдесет и пета улица. Построил е новото крило на музея… онова, за което говореха всички. Построил е централните офиси на дузина от най-богатите концерни. Ето снимките. Независимо от всичко, още преди това е наследил семейните пари. Сякаш това му е малко, преди осем години жена му е умряла и му е завещала още. Нямат деца, той не се е оженил пак. — Шарън премести пръста си надолу по страницата. — Състоянието му се изчислява на повече от петдесет милиона суха пара. — Извади една изрезка от вестник и я подаде на Сиг. — Ето снимката му.
Сиг я погледна. Както би се изразил Брус, определено не беше Гари Купър. Но пък и майка й не беше Патриша Нийл.
— Твоят архитект. Правилният избор — каза тя и подаде снимката на майка си. Филис се вгледа в изпитото лице, плешивата глава, присвитите очи.