Юън не отговори нищо, когато наближиха дома на пивоваря, който бе в края на редица от къщи, образуващи път, водещ през селото. Двамата с пивоваря Ейнъс поддържаха противоречиви отношения. Ейнъс обичаше да вижда мъжа, който можеше да го накара да се напие до припадък и мразеше, когато Юън трябваше да си тръгне.
МакАлистър спря коня си и слезе от него пред къщата на Ейнъс. Почука.
– Затворено е за през нощта – изръмжа възрастният мъж от другата страна. – Затова, който и да си по-добре… – спря насред изречението си, когато отвори вратата, за да види Юън.
Лицето и маниерите на Ейнъс веднага се подобриха.
– Юън! – засмя се той и го потупа по гърба. – Толкова бързо ли свърши ейлът? Влез, милорд. Имам предостатъчно, за да останеш доволен.
МакАлистър тъкмо прекрачваше вътре, когато усети, че Нора не е с него. Обърна се, за да открие, че е още на коня си, гледайки недоверчиво към земята. С тихо, гърлено ръмжене той се извини на Ейнъс и отиде при нея.
– Скокът няма да те убие.
– Няма, но може да си счупя крака. Да си изкълча глезен. Най-малкото мога да си изцапам роклята. Винаги ли си толкова неучтив и оставяш една дама да се оправя сама?
– Не съм свикнал да съм в компанията на дама без братята ми да са наоколо.
Юън стисна зъбите си веднага, щом изрече думите. Не можеше да повярва, че ѝ бе споделил това.
– Какво искате да кажете? – попита Нора.
– Нищо – той ѝ помогна да слезе от коня, като се опита да не обръща внимание на факта колко приятно беше усещането да е в ръцете му. Колко хубаво бе да чувства тялото ѝ да се плъзга по неговото…
Едва се въздържа да не се наведе напред и да вдиша сладкия, женски аромат. Да позволи приятнoто ѝ ухание да го облее и опияни отново. Тъкмо я бе поставил на земята пред него, когато възрастната Сорша, съпругата на Ейнъс, се появи, за да ги поздрави. Част от него я мразеше, задето бе дошла, но разумната му страна бе доволна за разсейването. Дългата ѝ сива коса бе спусната на плитки по страните на лицето ѝ, докато стискаше кариран шал около раменете си. Сивите ѝ очи бяха весели и ярки, както самата жена. Юън я познаваше откакто се помнеше и често я мислеше за негова втора майка. Много обичаше възрастната жена.
– Милорд! – старата жена грееше. – Ейнъс не ми каза, че този път ще водите компания, и то дама. Нима най-накрая сте се задомили?
– Не, Сорша. Просто я водя при брат си.
Той остави Нора на грижите на по-възрастната жена и отведе конете зад къщата при чирака на Ейнъс, който помагаше и като коняр.
Докато Нора го наблюдаваше как се отдалечава, тя поклати глава.
– Маниерите му са потресаващи – каза тя под нос. Обърна се към възрастната жена. – Името ми е Нора.
Жената я дари с укоряваща усмивка.
– Не бъдете толкова строга с момчето, милейди. Малко е груб, но има нежно сърце.
– Държи го добре скрито.
Жената пое ръката ѝ в своята, сякаш я познаваше цял живот и я въведе в малката къща.
– Да отговоря ли на въпроса ви вместо вас?
– Кой въпрос?
– На този, който му зададохте за това, че не е бил около дама, освен ако братята му не са наоколо.
– Да, моля.
– Някога срещали ли сте някой от братята му?
– Не.
– Аз ги познавам всичките. Грижила съм се за повечето от тях, когато бях прислужница на майка им. Те са буйни младежи, това е сигурно. Но лорд Юън винаги е бил по-тих от останалите и когато някоя дама го приближеше, братята му все се бореха, за да спечелят вниманието ѝ. Няма да ви казвам колко пъти съм го виждала да се опитва да говори с жена само за да бъде избутан настрани от Брейдън или Киърън. След време се отказа да се състезава с тях и се отдръпна на разстояние, за да се погрижи за себе си и да игнорира останалите.
Това бе интересно.
– Братята му, красиви като него ли са?
– Някои смятат, че са още по-красиви. Но аз съм на мнение, че всеки е хубав по свой си начин. Най-младият, Брейдън, много прилича на Юън и е неземно красив, но заради това е доста арогантен. Локлан ми напомня за златен ангел – красив, грациозен и изискан. Най-големият от всички, Син, е като паднал ангел, мрачен и въпреки това доста привлекателен. А Киърън, бог да го прости, беше мечтата на всяка жена, поне така мисля. Имаше черна коса и толкова светли очи, че изглеждаха почти безцветни. – Сорша въздъхна замечтано. – Ах, тези негови очи. Усмихваха се дори когато беше сериозен. Той бе чаровен мошеник, който флиртуваше с повече жени от Брейдън. Казвам ви, светът не е толкова щастливо място без него. – Сорша се обърна назад, сякаш, поглеждайки към Юън, след което се наведе към нея и ѝ прошепна. – Знаеш, какъв ден е днес, нали?