Нора не очакваше да ѝ върне меча, но той го направи. Тя му кимна, в знак на благодарност, след това се обърна, за да се изправи срещу Катарина.
– Може ли?
Очите на Катарина проблеснаха.
– Хайде.
Юън се отдръпна назад при другите мъже, докато гледаше как жените се бият. Никога не бе виждал подобно нещо през живота си. Биеха се като шампиони. Отначало Юън за малко не ѝ бе подал меча, но нямаше никакво желание да нарани Катарина като се бори с нея. Сега осъзнаваше, че бе направил наистина мъдър избор, като се бе доверил на Нора.
– Невероятно, нали? – попита Виктор, заставайки до него. – Катарина е един от най-добрите майстори на меча, които някога ще видиш.
Юън се намръщи, оглеждайки четиримата мъже до него, които до един наблюдаваха жените. Би трябвало да се бие с мъжете, но не можеше да го направи, докато жените се дуелираха.
– Кат беше обучавана от самия крал Филип – обясни Виктор. – Той винаги казваше, че тя притежава ловкостта на десетима мъже.
– Впечатлен съм. Добре се бие – съгласи се Юън.
– И твоята дама се справя добре – добави Бейвъл. – Тя наистина е равна на Кат.
Да, така беше.
– Как така крал Филип е обучил циганско девойче да се бие? – Юън попита Виктор.
Виктор и Бейвъл се спогледаха.
– Той е приятел на семейството. Горе-долу. Познава Кат откакто се е родила.
Хмм… наистина странно.
– Не трябва ли да се бием? – попита Лисандър.
Юън разпери ръце и се обърна към мъжете.
– Най-вероятно. Ще започваме ли?
Тримата близки цигани се спогледаха нервно, докато Пейгън се смееше и поклати глава, отказвайки да се включи в битката.
Виктор и Бейвъл отстъпиха крачка назад.
– Аз поне нямам намерение днес да проливам кръв – отвърна Пейгън. – Какво ще кажете да позволим на жените да определят крайният резултат?
– Добре – съгласи се Лисандър. – Който спечели взема… – той се поколеба, сякаш мисълта току-що му бе хрумнала. – Ако ги пуснем, няма да ни платят, нали така?
Виктор въздъхна.
– Най-вероятно не.
– Да ви платят за какво? – попита Юън.
– Бяхме наети да те отвлечем – отвърна Бейвъл.
– Защо?
Те повдигнаха рамене.
– Беше ни наредено да яздим с теб и дамата в продължение на четири дни, след което да ви оставим сами да намерите пътя до дома.
– Защо? – Юън повтори въпроса си.
Отново всички вдигнаха рамене, с изключение на Пейгън, и Юън имаше чувството, че той знае повече, отколкото казваше.
Но това можеше да почака.
Юън изсвири на жените.
– Дами, моля, свалете оръжията.
Жените го направиха.
Юън се обърна обратно към Виктор.
– Сега ми кажи отново кой ти плати?
– Все още никой не ни е платил. Беше ни наредено просто да ви заловим и след това да отидем и да си вземем парите.
Юън бе напълно объркан от неочакваните им думи.
– Кой ще ви плати? Не видяхте ли мъжа, който ви нае?
– Да. Но никога преди не сме го срещали – каза Бейвъл. – Просто се появи, докато посещавахме…
Лисандър прочисти гърлото си и настъпи Бейвъл по крака. Последният изруга и избута мъжа далеч от себе си.
– Нямаше да му кажа това.
– Да ми кажеш какво?
– Че бяхме на посещение при кръстницата на Кат.
– Бейвъл! – Виктор свали шапката от главата си и го удари с нея.
– Ох! – тросна се Бейвъл. – Това боли.
По-възрастният мъж го удари отново.
Юън застана между двамата, за да попречи на Виктор да го нападне отново.
– Господа, моля ви. Кого сте посещавали не ме интересува. Но мъжът, който ви е наел, ме интересува. Какво точно ви каза?
Катарина се приближи и подаде меча си обратно на Бейвъл. Имаше преценяващ блясък в очите ѝ, на който Юън не се доверяваше.
– Той каза, че ще ни плати двадесет сребърни марки, ако те хванем и те отведем за известно време. Щом стигнем до Дриксел, ще ни чака, за да ни плати.
– Мисля, че Виктор спомена, че трябва да разходите двама ни с Нора наоколо.
– Виктор е в грешка. Беше ни платено да отвлечем теб и никой друг.
При това Юън се намръщи. Беше чул друго, докато двамата с Нора бяха затворени във фургона. Циганите го лъжеха, но той не можеше да разбере за кое точно. Можеше ли да имат друга причина, поради която да го отвлекат?
– Знаете ли, защо той иска да ме отвлечете? – попита Юън.
– Каза, че няма да те нарани, – отвърна Виктор. – Попитах го изрично. Не исках да участвам в убийство. Той отговори, че просто иска да изчезнеш за известно време и че щом те отведем на няколко дни път от дома ти, може да те пуснем.
– Но вие не ме отвлякохте от дома ми.
Виктор се сви.
– Смятахме да го направим, но когато пристигнахме там, видяхме дамата и нейната прислуга. Затова изчакахме те да заминат, а след това и ти тръгна, и ние ви последвахме до селото, надявайки се да те заловим миналата вечер – той погледна Лисандър и Бейвъл засрамено. – След като не успяхме снощи, Кат предложи да тръгнем по-рано и да те изчакаме на поляната, за да те заловим този следобед.