Нора се събуди, откривайки, че още лежи върху Юън. Лицето ѝ се изчерви, когато си спомни какво бяха направили в късните часове на нощта.
Сега, на утринната светлина, тя видя голите им тела.
Докато се отдръпваше, Юън се събуди рязко, сякаш очакваше да се бие. Веднага щом я видя, той се успокои. Нежната усмивка, с която я дари, помогна доста в това, да облекчи неудобството ѝ.
– Добро утро, мила.
– Добро утро.
– Боли ли те? – попита той.
Тя отново се изчерви.
– Не, а теб?
При това той се засмя. Господи, колко ѝ харесваше звукът от този дълбок тътен.
– Не, любима. Изобщо.
Юън се изправи до седнало положение и плейдът се смъкна, разкривайки голото му тяло пред нея. Нора не можа да спре погледа си, който се придвижи надолу само за да види, че отново се е възбудил.
– Това често ли се случва?
Той погледна надолу, след което срещна очите ѝ с дяволита усмивка.
– Само когато те погледна.
Целувката му беше както нежна, така и настоятелна.
Поне докато не чуха циганите да се движат и да си говорят. Юън се отдръпна.
– По-добре да се облечем, преди някой да дойде да ни потърси.
Нора кимна. Докато се протягаше към долната си риза, осъзна, че бедрата ѝ бяха обляни в кръв.
Юън се обърна, когато чу тревожното ѝ ахване. Вдигна я от земята и я отнесе до потока, помагайки ѝ да се изкъпе. Беше невероятно нежен с нея.
Тя забеляза, че е намръщен, докато премахваше всички следи от това, което бе направил.
– Съжаляваш ли за стореното? – попита го тя.
Юън вдигна очи, а погледът му бе смесица от възмущение и чувство за вина.
– Не съжалявам за това, което направихме. Как мога да съжалявам? Само се страхувам какво може да ти се случи, ако някой друг научи.
– Няма да кажа на никого. Обещавам, че няма да искам нищо повече от теб.
Юън замръзна.
Думите ѝ го шокираха. Досега не бе познавал толкова мила жена. Имаше безброй приятели, които бяха принудени да се оженят за някое момиче, защото то бързо търчеше при баща си, за да разкаже какво ѝ бяха сторили. Вместо това Нора му предлагаше защита. Тя бе наистина уникална девойка. Жена, с която би искал да прекара живота си, докато я изучава.
Поколеба се при мисълта. Смееше ли да опита? Или да не опита?
Той се изправи пред нея, несигурен какво да прави. Неуверен какво би трябвало да стори. Но в края на краищата, вътре в него отекваше една-единствена истина. Нора заслужваше някой по-добър от него.
След като я изкъпа, двамата се облякоха, докато той обмисляше какво да прави с нея. Върнаха се при циганите, които бяха станали и готвеха.
– Къде бяхте вие двамата? – попита Виктор.
За първи път, Нора не можеше да отговори, изчерви се и погледна към него със страх в очите.
– Станахме рано и отидохме да се разходим – отвърна Юън.
Дори и циганите да не бяха повярвали, никой не каза нищо. Те просто продължиха с разнородните си задачи без да им обръщат внимание.
Катарина ги приближи с две чинии наденица и хляб.
– Реших, че тази сутрин двамата може да сте огладнели. – Тя наведе глава, когато погледна към Нора. – Въпреки че изглеждате леко уморена, милейди. Не спахте ли добре?
– Много добре, благодаря – отвърна Нора бързо, взе чинията си и се отдалечи от любопитния поглед на Катарина.
– А вие, милорд?
Юън се насили да не поглежда към Нора.
– Доста добре, благодаря.
Не разговаряха, докато закусваха; измиха чиниите и след това приготвиха фургона.
Нора се озова във вагона по настояване на Юън.
– Днес няма да има нужда да яздите коня, милейди – каза ѝ под носа си. – Само ще те заболи още.
След което я целуна бързо по бузата и я остави да седне до Виктор.
Нора се почувства поласкана от тактичността му и затова прекара целия ден, говорейки си с Виктор, докато се придвижваха на север, за да се срещнат с мъжа, който бе платил на циганите да отвлекат Юън.
МакАлистър яздеше встрани от фургона и наблюдаваше Нора, а сърцето му желаеше това, което не можеше да има.
– Кажи ми – обади се Лисандър, като изравни коня си, за да язди успоредно с Юън, – как успяваш да понесеш приказките ѝ, без да запушиш устата ѝ?
– Бърборенето ѝ не ми пречи.
При тези думи Лисандър изсумтя.
– Сигурно се шегуваш. Как така не кара ушите ти да звънтят? Изненадвам се, че горкият Виктор все още не ѝ се е озъбил.
Юън вдигна рамене. Той пришпори коня си напред, за да може да поговори с нея.
– Нора?
Тя се обърна, за да го погледне. Бризът развяваше кичури от русата ѝ коса, които се бяха измъкнали от воала ѝ. Бузите ѝ бяха червени, а устните – влажни.
Желаеше да ги вкуси отново. Да отпие от възхитителната сладост на устата ѝ, докато не се опиянеше.