— Да, наистина се запознахме. Това красиво момиче току-що беше започнало да ми разправя как вие двамата сте се запознали. Нещо за това как си я намерил да лежи, захвърлена на пътя в дъжда посред нощ.
— Дълга история. — Данте хвана Касия за ръката и я отведе в средата на стаята. После седна пред нея. — Когато намерих Беатрис, тя беше ранена в главата.
— Превръзката на главата й издава това обстоятелство — усмихна се Касия.
Данте погледна първо към Беатрис, после към събеседницата си.
— В резултат не помни коя е.
— Само че се казва Беатрис? — смръщи вежди Касия. — Колко странно!
— Не — отвърна Данте, — тя не помни истинското си име. Беатрис е просто име, с което решихме да я наричаме.
— Със сигурност можеше да измислиш нещо по-добро, Данте — рече Касия, като завъртя кисело очи. — Тя е прекалено хубава за такова грозно име. Според мен Джулиет или Виктория би било по-подходящо. Ами ти така като нищо можеше да я наречеш и Барбара, на онова същество от Касълмейн, дето само сее зло в Уайтхол.
Касия бе една от многото, които не обичаха Барбара Палмър, лейди Касълмейн — най-дълготрайната любовница на крал Чарлз. И то по основателни причини.
— А може би си я нарекъл на истинската любов на твоя поет-съименник? И значи ти реши да дадеш на горкото момиче името Беатрис? — Касия го погледна ужасено. — Данте, какво си си мислил?
— Просто така стана. Тя ще се нарича Беатрис, поне докато не открием истинското й име. Ако това изобщо стане. До този момент не сме имали никакъв успех. Истински Гордиев възел.
Очите на Касия светнаха от вълнение.
— О, обожавам мистериите! Имате ли някаква нишка?
— Всъщност не — рече Беатрис.
— Освен че обича да чете и умее да свири добре на няколко инструмента, най-интересният от които е виола да гамба.
Касия се обърна към Беатрис.
— Как успяваш, скъпа? Това е доста голям инструмент за една дама, особено като се има предвид дребничката ти фигура.
— Въпрос на правилно поставяне. Ако се интересувате, ще се радвам да ви покажа.
— Звучи интригуващо.
— Може би някой друг път — прекъсна ги бързо Данте. После продължи: — Единственото, което знаем, е, че Беатрис е била изоставена на пътя посред нощ с рана на главата и облечена само в нощница.
— Разбирам — рече Касия. — Признавам, доста странна нишка. — Тя помисли малко, а след това се обърна към Беатрис: — Пазиш ли още нощницата, скъпа?
— Сигурно я пазя. Трябва да е някъде в стаята ми. Касия се усмихна.
— Добре. Няма да е лошо да ми я донесеш, за да й хвърля един поглед. Всъщност — прибави тя — защо не го направиш веднага, скъпа Беатрис?
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Беатрис ги остави и отиде да донесе нощницата. Когато излезе от стаята, Касия се наведе по-близо към Данте и го изгледа проницателно.
— Какво, по дяволите, става тук, Данте? Смея да кажа, че никога, дори и в най-безумните си сънища не съм очаквала да те намеря тук буквално сам с красиво младо момиче, което си няма представа кое е. Съвсем отскоро си се завърнал в Англия. Да не би да се опитваш да наваксаш?
— Нищо подобно, Касия. Оставих онази част от живота си във Франция. Положението с Беатрис е точно такова, каквото ти казах. Намерих я да лежи на пътя. Всъщност пръв я видя кочияшът ми. Едва не я прегази. Когато се върнах заедно с него да проверя, открих, че е ранена. Беше полумъртва. Във всеки случай се виждаше, че не е от околните селища. Какво трябваше да направя според теб? Да я оставя да умре?
— Не, разбира се. Тя очевидно не е някоя своенравна бездомница, тръгнала на лов за богат и лековерен джентълмен. Говори твърде добре и е прекалено чаровна за това. Но чаровна или не, със сигурност разбираш, че трябва да я върнеш у дома й. Изпрати ли запитвания да видиш дали някой със същото описание е изчезнал напоследък?
— Възложих това на Рени. Няма положителен отговор.
— И това е всичко?
— И писах на теб, като зная, че с твоите връзки в Двора ти си човекът, който най-вероятно би помогнал да се открие истинската й самоличност. Само че ти не си била в Рейвънууд, а си пътувала из северната част на страната. Права си, че Беатрис не е бездомница. Тя е с благороден произход. Човек трябва само да я погледне и послуша как говори, за да разбере това. Изглежда в сравнително добро здраве, следователно трябва да е имала средства, за да се издържа, но все пак никой не е дошъл да я потърси, което само по себе си е странно. Следователно не ми остава нищо друго, освен да мисля, че никой не знае или не го е грижа, че е изчезнала.
— Да не би да искаш да кажеш, че може да е избягала?
— Премислих и тази възможност. Ако случаят е такъв, не бих искал да я върна някъде, където не е желана или където не желае да бъде. Именно затова не използвах други официални пътища, за да разбера самоличността й. Между другото, Касия, какво те накара да мислиш, че съм се върнал в Уайлдууд? Всъщност откъде знаеше, че изобщо ще се връщам в Англия?