Касия се засмя. Тя, разбира се, знаеше, че рано или късно това ще му дойде наум.
— Знаех, че Негово величество ти е дал разрешение да се завърнеш у дома. След като научих за смъртта на майка ти и за успешното й пренасяне в Дърбишир от Рени, знаех, че Уайлдууд ще е първото място, накъдето ще се отправиш. Когато пресметнах достатъчно време за пътуване, реших, че няма да си тук, но скоро ще си дойдеш, така че поех по по-заобиколен маршрут и дойдох да видя сама.
— Но откъде знаеше кога Негово величество е изпратил отговора си във Франция?
Усмивката й стана още по-широка.
— Защото стоях до него, когато го пишеше и подпечатваше. Дори го връчих на куриера, който трябваше да ти го донесе.
Данте я погледна. Картината вече му се изясняваше.
— Значи заради теб кралят ми е позволил да се върна в Англия.
— Нека просто кажем, че съм успяла да убедя Негово величество да обмисли незабавно и задълбочено въпроса.
— И как успяхте да направите това, госпожо? Не, не ми казвай. Не мисля, че искам да знам, особено ако е нещо, което би могло да компрометира името ти на щастлива и предана съпруга.
— Разбира се, че не, Данте. Отдавна отмина времето, когато бях храна на клюките в Уайтхол. Всъщност Ролф бе този, който предложи да говоря с Негово величество от твое име.
— Тогава способността ти да убеждаваш заслужава възхищение, Касия.
Тя се усмихна.
— Всъщност е доста просто. Отне ми съвсем малко усилие. Обзаложих се с Негово величество за една игра на шах. Знаеш, че от дълго време стоим на срещуположните страни на дъската. Той казва, че съм единственият му противник, който не му позволява да печели от страх да не изпадне в немилост. Условието на този бас беше, че ако спечеля, той незабавно ще ти даде разрешение да се завърнеш в Англия.
— Ами ако той победеше?
— Нека просто да кажем, че въпросът не беше дали изобщо ще се върнеш в Англия, а кога. — Тя се намръщи. — Ако Негово величество ме победеше, щях да му доставя едно малко лично удоволствие.
— А именно?
— Ако загубех, трябваше да направя комплимент на лейди Касълмейн за стилната й рокля пред целия Двор. — Усмихна се и поклати глава. — Негово величество е направо непоправим!
Данте се засмя.
— Спокоен съм, че си спечелила. Знам колко трудно би било за теб да изразиш публично одобрение за нещо, свързано с лейди Касълмейн. И ми е неприятно, като си помисля колко месеца щях да прекарам във Версай.
— На мен също. — Касия стисна ръката му. — И за двете неща. — След това гласът й се снижи до шепот: — Трябва да ти направя едно признание. Ужасно ми липсваше.
— Чувствата ни са взаимни, госпожо. Как е Ролф?
Касия се засмя с глас.
— Същият инат, какъвто се е родил. Че и още по-зле, откакто положението ми се потвърди. Кълна се, че понякога е по-лош от квачка, която има само едно пиленце.
— Извинете ме, госпожо. Вашето положение?
— О, господи, да, Данте, очакваме следващото поколение Бродригън в началото на идната година.
Данте се засмя с цяло гърло:
— Това е чудесна новина, Касия. Ролф сигурно ще се пръсне от гордост.
— По-скоро ще се пръсне от тревоги. Беше направо вбесен, когато му казах, че искам да отида до Ланкашир. Отначало отказа да ми позволи, но аз бях настоятелна.
— Искаш да кажеш, че си проявила инат.
Касия го щипна силно по ръката.
— Я да престанеш! Всъщност, ако трябва да бъда честна, трябваше да се махна от него поне за малко, иначе щях да вляза в килера, да закова вратата и да не се показвам оттам до коледните празници. Той ме преследва денонощно. „Седни, Касия. Почини си, Касия.“ Започна да цитира Мара Рос, сякаш декламира Евангелието. Ще повярваш ли, че тя му изпрати писмо, в което имаше списък с инструкции. Инструкции! Напомни ми следващия път, когато я видя, да й оскубя червената коса. Разбираш ли, смятам, че когато Ролф види, че съм оцеляла две седмици в провинцията сама, ще трябва да се откаже от глупавите си тревоги. Все пак жените раждат бебета от векове насам.
— Струва ми се, че съм чувал за това. Всъщност съм любопитен как изобщо си успяла да убедиш Ролф да ти разреши да пътуваш сама до Ланкашир. Не мисля, че познавам човек, който да успее да го направи, когато той си е наумил нещо. Особено когато засяга теб.
Гласът на Касия стана по-мек:
— Всъщност не съм го убеждавала.
— Касия…