— Попита ли мадам Олга? — заинтересува се Кордилия.
— Не — обади се Данте. — Съществува възможността някой да е искал да причини зло на Беатрис. Трябва да внимаваме да не издадем, че е жива и здрава.
— Разбирам. — Кордилия помисли малко. — Хрумна ми нещо!
— О, не! — рече Ролф. — Загазихме!
Кордилия му хвърли кос поглед.
— Ролф, нима искаш да оставиш у това мило момиче впечатлението, че не ме харесваш?
— Милейди, обожавам ви до върха на модните ви обувки.
— Касия, как търпиш този мъж?
Касия се засмя.
— Изключително трудно.
Кордилия поклати глава.
— Ето какво предлагам. Касия, с теб ще отидем при мадам Олга. Ще й покажем нощницата и ще я попитаме за кого я е правила. Ще й кажем, че е принадлежала на едно младо момиче, гостенка на бала при отварянето на Рейвънууд.
— Но тогава имахме двеста гости!
— Точно така. Ще кажем на мадам Олга, че не знаем името на това младо момиче, но ще й опишем Беатрис.
Очите на Касия светнаха.
— Да, по този начин няма да разкрием на мадам Олга нищо, което не желаем, и ще избегнем всякакви подозрения. Ти си истински гений, Кордилия!
Кордилия се усмихна и стисна ръката на Беатрис:
— Остави на нас, скъпа.
Малкото сребърно звънче, което висеше над вратата в старомодното, но изискано ателие, издрънча леко при влизането на Касия и Кордилия.
Дребна жена с лъскава червена коса, прибрана в моден кок на темето с набрани панделки по края, подаде глава от вратата на задната стая.
— А! Мили дами, колко се радвам да ви видя!
Мадам Олга беше дошла в Лондон от Франция малко след възстановяването на Чарлз II на трона. Отначало си бе отворила малко ателие в не тъй изискан квартал на града и живееше скромно. Славата й бе дошла с помощта на Касия, която, след като веднъж нае мадам Олга заради един каприз и остана доволна от работата й, убеди кралицата, Катрин от Браганза, също да използва услугите на тази шивачка. Не след дълго всяка дама в града, която вървеше в крак с модата, копнееше да има оригинална дреха на мадам Олга. Малко след това мадам Олга се бе преместила на по-престижната улица „Сейнт Джеймс“.
Но никога не забрави на кого дължи успеха си, затова никога не искаше предварително уговорен час за Касия и най-близките й приятелки.
— Добър ден, мадам Олга — каза Касия. — Как сте?
Шивачката вдигна очи към небесата.
— Толкова сме заети! Всички се връщат в града наведнъж. Имаме поръчки за петнадесет месеца напред, а всички искат роклите си максимално бързо. Момичетата ми работят денонощно, за да свършат работата, но ще се погрижа вашата поръчка да бъде първа в списъка.
Касия се усмихна:
— Днес това няма да се наложи, макар че много скоро ще ви помоля за няколко по-широчки отпред рокли.
— О! Вие сте бременна! — Мадам прегърна Касия и я целуна по бузата.
— Да, но не това е целта на посещението ни. — Тя извади дрехата и я показа на мадам Олга. — Опитвам се да разбера коя е притежателката на тази нощница, мадам. Въпросната дама е била на откриването на Рейвънууд преди немного време и не си я е взела. Носи вашия знак и се надявам, че ще можете да я разпознаете.
Мадам Олга взе нощницата и я разгъна.
— Мили боже! Какво е станало с нея? Направо е съсипана!
Касия се поколеба. Трябваше да се досети, че мадам Олга ще попита защо дрехата е в такова състояние. Опита се да намери разумно обяснение.
Кордилия пристъпи напред и я спаси:
— Между нас казано, мадам, лейди Сийгрейв смята, че нощницата е била открадната от собственичката. Видяла я е на гърба на една от камериерките. Всъщност е видяла как момичето се връща от нощна среща с един от конярите. Нали знаете как стават тези неща? Лейди Сийгрейв се чувства ужасно, задето е наела момиче с такова държане, и иска да компенсира загубата на гостенката си.
Касия погледна слисано Кордилия. Ако не знаеше истината, щеше да повярва безусловно на тази история.
— Надявам се, че сте уволнили това ужасно момиче — рече мадам, докато оглеждаше внимателно дрехата. — Която и да е собственичката, тя е дребна като мен, но доста по-слаба. — После се втренчи в шевовете. — Да, правена е от Наталия. Познавам работата на всичките си момичета. Ще отида да я доведа. Може би тя ще си спомни.
Мадам ги остави и няколко секунди по-късно се появи отново. До нея стоеше младо русо момиче.
— Наталия, това твоя работа ли е? — попита мадам. Наталия погледна дрехата и кимна:
— Да.
— Можеш ли да ни кажеш за кого е била шита?
Момичето огледа внимателно нощницата и заговори бързо на руски на мадам Олга. Касия и Кордилия изчакаха, докато мадам изслуша момичето, благодари й и я отпрати. След това се обърна към тях, широко усмихната: