— Да си признаем, тогава ти беше по-млад и можеше да бъдеш провокиран по-лесно — рече Ролф. — А и така или иначе Реджи щеше да разбере за връзката на Клер с Лимли. Беше просто въпрос на време. Всички в Двора знаеха за безбройните връзки на Клер. Също така знаеха кой е истинският баща на Алек. Както вече каза, приликата му с Лимли беше очевидна, а и Клер не бе кой знае колко дискретна. Смея да твърдя, че Реджиналд вече е подозирал истината. Ти просто пръв си му я потвърдил.
— Да, но за сметка на детето и за сметка на мъжката гордост на един човек, когото считах за приятел. Това не е нещо, с което се гордея.
Но Ролф отказваше да позволи на Данте да поеме цялата вина.
— Не беше хубаво, да, но какво друго можеше да сториш? Нима трябваше да се изправиш лице в лице с Реджиналд в Сейнт Джеймс? Ако беше отишъл, сега единият от двама ви, най-вероятно Реджиналд, щеше да бъде мъртъв. И с това ти само щеше да потвърдиш вината си за нещо, което не си направил. Реджиналд отказваше да приеме твоята невинност и опитите ти да се измъкнеш от тази каша. Може би си забравил, но аз присъствах на последния ти сблъсък с него, когато той цъфна изведнъж и замалко не те нарече страхливец, задето отказваш да се дуелираш с него. Но и с това не се задоволи. Продължи да те обвинява, че си спал едва ли не с всяка жена от Двора, че си съсипвал както съпруги, така и невинни дъщери. Изненадан съм, че не се опита да каже, че си спал и с кралица Катрин, макар и всички да знаем колко нелепо би било това. И през цялото време Клер стоеше там и се усмихваше самодоволно на резултата от интригите си. Тук вече нещата преминаха границата на елементарни подозрения и се превърнаха в истински обвинения.
— Виждала съм същите неща да се случват между майка ми и баща ми — намеси се Касия, — при все че никой от тях не живееше образцов живот. В крайна сметка те успяха да се съсипят един друг, а мен оставиха да понасям последствията.
— И аз не съм живял кой знае колко целомъдрено, Касия — рече Данте, — в случай че си забравила.
— Може би, но не си съсипвал никого. Познавам те, Данте, ти никога никого не би наранил умишлено. Всъщност опитваше се да избегнеш точно това с Реджиналд и Клер и затова попадна в тази бъркотия. Реджиналд знаеше, че обвиненията на Клер са фалшиви. Не е глупак, но беше твърде избухлив и болезнено горд, за да го признае.
Данте мълчеше замислено. След няколко минути отново вдигна поглед към приятелите си.
— Е, и какво трябва да направя сега? Да вляза с маршова стъпка в Адамли Хаус и да съобщя на всеослушание, че съм намерил неотдавна изгубената им дъщеря да лежи на пътя някъде си в Дърбишир и о, да, между другото, тя няма абсолютно никакъв спомен коя е или кои са те?
— Можете да почакате тук — каза мрачно Нюпорт и посочи към малкото кътче до вратата, запазено за куриери и други подобни, — докато проверя дали Негово благородие е в състояние да се срещне с вас.
Данте наблюдаваше как старият Нюпорт се обръща и се чудеше дали очевидната му флегматичност се дължи на напредналата възраст, или на неохотата му да изпълни тази задача.
Когато икономът изчезна някъде във вътрешността на Адамли Хаус, Данте използва възможността, за да огледа антрето на тази къща, която Беатрис — или по-точно Джилиън — наричаше дом.
Богата мебелировка, старинни безценни гоблени върху гладки, облицовани с плочи стени — всичко това беше предназначено да впечатли посетителя с богатството и положението на могъщия маркиз. Дори във фоайето срещу вратата имаше бойни доспехи. Данте почти не им обърна внимание. Всъщност усети, че се мъчи да си представи Джилиън, седнала в страничния салон, част от чиято вътрешност можеше да види през открехнатата врата, с леко подвити под нея крака, зачетена в любимата си книга. Усмихна се, когато си спомни за тихите вечери, прекарани заедно с нея в Уайлдууд, седнали пред огъня. Тогава той можеше да разбере как се развива действието в книгата само по промяната на изражението й.
Когато научи истинската й самоличност и първият му шок отмина, Данте реши, че ще е най-добре да отложи съобщаването й на Джилиън, докато не се срещне със семейството й. Ролф и Касия се съгласиха. Макар и да искаше той да бъде този, който ще й каже, желаеше да види и каква ще е реакцията на Форестърови. Трябваше да разбере защо я е намерил на пътя в онази нощ и защо никой досега не я е потърсил.