— Сестра ти е здрава и читава, Марселъс. — После прибави: — Поне физически.
— Какво искаш да кажеш с тази глупост, Морган? — прекъсна го Реджиналд. — Ако само си я пипнал с пръст, кълна се…
— Млъквай, Реджи — каза Марселъс. — Устата ти бръщолеви бързо и нелепо като на евтина блудница. — След това се обърна към Данте: — Къде е Джилиън, Данте?
— Здрава и читава е…
— Вероятно топли леглото му в Морган Хаус — отново го прекъсна Реджиналд.
— В момента говорим за сестра ти, Реджиналд — рече маркизът, — а не за жена ти. Ако не можеш да се държиш, както подобава, веднага ще накарам Арчи да те изхвърли от стаята.
Реджиналд изгледа баща си с горчивина, която се бе трупала от три десетилетия насам. Взаимната им неприязън не бе само заради лошия избор на съпруга на Реджиналд, нито пък от тъмния облак от събития отпреди пет години. Корените на тази неприязън се криеха в раждането на Реджиналд.
— Пусни ме, Арчи — изръмжа накрая Реджиналд. — Няма да го докосна.
— Татко? — попита Арчи.
Арчи беше вторият син, войник, истински стратег. За нещастие талантът му бе станал безполезен, тъй като бе принуден да се оттегли от военна служба след раняването му в Кромуелските войни. Очевидно опитът го бе научил да не се доверява на думите на брат си.
— Пусни го, но стой близо до него, в случай че отново стане нужда да се намесиш.
Реджиналд и Арчи седнаха на канапето до прозореца. Данте зае един от столовете пред бюрото на маркиза, а Марселъс — другия. Накрая маркизът се върна на мястото си и се наведе напред, подпрял длани на бюрото. За учудване на Данте, Марселъс заговори пръв:
— Разкажи ни какво е станало е Джилиън, Данте.
— Беше късно, когато я намерих, почти полунощ, преди около две седмици. Пътувах с карета към Уайлдууд. Нямаше кой да наглежда нещата там след смъртта на майка ми.
— Съжалявам за смъртта на Хелена — каза Марселъс. — Тя беше дама в истинския смисъл на думата.
— Благодаря ти — отвърна Данте и продължи: — Почти бяхме стигнали Уайлдууд, когато кочияшът ми трябваше да свие с каретата извън пътя, за да не сгази нещо, което видял на пътя. Каза, че било нечие тяло. Върнахме се назад и открих, че тялото е на млада жена, за която едва днес научих, че е сестра ти Джилиън.
— Какво искаш да кажеш с това, че едва днес си научил коя е? Джилиън не ти ли каза името си?
— Джилиън е получила рана в главата, която е причинила амнезия. Най-близкият до Уайлдууд лекар, доктор Грийнтрий от Касълтън, я прегледа и превърза раната, но каза, че ще й отнеме време, докато възвърне паметта си. До ден днешен това още не е станало.
Марселъс помисли малко.
— Значи казваш, че Джилиън не знае името си?
— Не, не го знае.
— А теб познава ли те?
— Не, но — странно — запазила е паметта си за други неща.
— Други неща? — попита Арчи зад гърба му.
Данте се обърна да го погледне. Едва тогава забеляза гладкия дървен бастун, който Арчи бе използвал преди години. Очевидно раната от войната не бе излекувана.
— Помни етикета, има добри маниери, смята по-добре от иконома ми Рени и свири на виола да гамба, сякаш е държала лъка още в пелените.
— Джили е. — В очите на Марселъс проблеснаха непролети сълзи на облекчение. — Но казваш, че не знае кои сме.
— Именно затова не я доведох със себе си днес. Особено се радвам, след като чух от баща ти подробностите по нейното изчезване. Каза, че е била отвлечена.
— Не повярвах на брътвежите на Клер, че е избягала с някого — каза Марселъс. — Джилиън просто не би направила това. Бях убеден, че е била насилствено отвлечена от спалнята си дълго след като всички сме се оттеглили по стаите. И никой не е чул нищо.
— Откъде да знаем, че не си я отвлякъл ти? — намеси се Реджиналд.
— Защото най-вероятно Данте не е бил на английска земя, когато е изчезнала — отговори Марселъс. — Чух, че Негово величество ти е дал позволение да се върнеш.
— Да.
— Кога се върна, Морган? — попита Арчи.
— На тринадесети корабът акостира в Дувър.
— Джилиън е била отвлечена на петнадесети — рече Реджи. — Предостатъчно време да дойдеш до Лондон и да го направиш, особено като се има предвид, че не сме знаели, че вече си пристигнал.
Марселъс въздъхна нетърпеливо.
— Реджи, Майката на Данте наскоро е починала от чума. Той се е върнал, за да й отдаде последна почит. Не мисля, че главната цел в главата му е била отвличането на нашата сестра.