— И заради Джилиън си мълчах, а сега, когато знам с кого е била през цялото време, се радвам, че съм постъпил така. По дяволите, Морган, знаеш ли какво ще стане с доброто й име, ако се разбере, че е прекарала две седмици сама с Разгулния граф? Ще бъде съсипано. Моето семейство не може да си позволи скандал като онзи, който ни стовари на главите последния път. Едва сме се възстановили след онзи грозен случай. Аз съм просто един баща, който се опитва да запази бъдещето на дъщеря си. Кой мъж ще я иска за жена, ако знае, че е била с теб?
Въпреки гнева си, който нарастваше все повече с всяка презрителна забележка на маркиза, и макар да знаеше, че Адамли се опитва да отвлече вниманието му от собствените си недостатъци, Данте осъзнаваше, че в думите на мъжа има известна истина. Въпреки че не се бе възползвал от Джилиън; въпреки че бе останала толкова чиста, колкото и в деня на раждането си, всички щяха да смятат, че я е опетнил.
Триста дяволи, те дори вече го вярваха!
Все пак той бе Разгулния граф!
Маркизът беше прав. Бъдещето на Джилиън щеше да бъде зачернено. Никой свестен мъж нямаше да я поиска за жена и където и да отидеше, зад гърба й щеше да се шушука, че Разгулния граф я е съсипал. Освен ако…
Данте плъзна писмото по бюрото към маркиза.
— Не приемам предложението ви за компенсация.
Адамли го погледна.
— Още ли искаш?
— Ни най-малко, милорд. Имам желание да приема по-различни условия от тези, които посочихте преди малко.
— Други условия ли? Какво си намислил?
— Много е просто, милорд — рече Данте, като го наблюдаваше внимателно. — Вместо двадесетте хиляди лири, милорд, ви моля за ръката на Джилиън.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Маркизът гледаше втренчено Данте, без да каже нищо, нито дума. Коженият стол изскърца под него, когато стана, отиде до прозореца и застана с гръб към Данте. Малкият пиринчен часовник на бюрото продължи да тиктака. Отвън, под отворения прозорец, премина кон с карета. Данте просто чакаше.
Не му се наложи да чака дълго. Маркизът се обърна, опря длани на бюрото и изрева:
— Проклет да си, Морган! Проклет да си до девето коляно! И проклета да е тази твоя Тримейнска наглост, която те кара да смяташ, че въобще бих приел нещо подобно! Кой, по дяволите, си мислиш, че си? Ще ти отговоря. Ти си разгулният граф Морган; мъж, който е съсипал повече жени, отколкото може да се преброят. Нима си си мислил, че трите години извън двореца могат да променят това? Моята Джилиън омъжена за теб? По-скоро ще я гледам как прекарва остатъка от дните си с все по-малка и по-малка надежда да си намери съпруг. Бих я гледал как живее живота си на стара мома, но не мога да я обрека на такова съществуване, каквото би имала като твоя съпруга. Да омъжа дъщеря си за теб? Нима ме мислиш за абсолютен глупак, Морган?
Данте пренебрегна жилещите думи и обидите срещу него и рода му, но маркизът продължи с гръмовен глас:
— Не си глупак, Морган. Несъмнено осъзнаваш, че бракът с Джилиън би ти донесъл значителна зестра. Тогава не е чудно, че отказа двадесетте хиляди лири, които ти предложих, за да се отърва от теб. Просто си изчаквал, търсейки по-голяма сума.
Гневът на Данте достигаше границата на благоразумието. Той имаше много слабости, да, но не бе ловец на зестри. Пое си дълбоко дъх, изпусна го бавно и каза с нисък глас, който веднага привлече вниманието на маркиза:
— Не очаквам никаква зестра от вас, милорд. Нямам нужда от нея. Всъщност нямам нищо против да ви преведа сумата от двадесет хиляди лири, нещо като обратна зестра, ако се съгласите на този брак.
— Значи не те интересуват парите, а, момче? Вместо това си решил да си купиш почтеност, така ли, Морган? Е, можеш да си задържиш двадесетте хиляди лири и тръгни да си търсиш друг глупак. Няма да можеш да ме подкупиш и няма да ти позволя да използваш моята Джилиън, за да си осигуриш подходящо място в обществото. Когато дъщеря ми се омъжи, ако изобщо някога това стане, ще бъде за мъж, който ще я обича и цени такава, каквато е. Ще бъде за мъж, който знае какво е чест и ще й отдава уважението, полагащо й се като негова съпруга. Няма да позволя дъщеря ми да бъде съжалявана или подигравана и навсякъде, където влезе, да започват шепнешком да обсъждат похожденията на съпруга й. Като неин баща няма да приема нищо по-малко за нея.
Данте гледаше втренчено събеседника си. Не обвиняваше маркиза, че иска да опази бъдещето на дъщеря си. Дори и за краткото време, в което Фийби бе присъствала в живота му, знаеше, че и той един ден ще се чувства по същия начин.
— Какво ви кара да мислите, че не осъзнавам и ценя истинските качества на Джилиън? Защо смятате, че не изпитвам нежни чувства към нея?