Останаха мълчаливи още няколко секунди, докато Нюпорт излезе от стаята. После Джилиън заговори:
— Как е Фийби?
Касия остави чашата си настрана.
— Добре е, предполагам. — После направи пауза. — Объркана е. До такава степен се държи като възрастен човек, че понякога е лесно да се забрави, че е все още дете. Мъничкият й живот е бил изпълнен с разочарования. Ужасно й липсваш.
— И на мен ми липсва. Предполагам, че има много въпроси за това защо съм си тръгнала, без дори да се сбогуваме. Може би ще можете да я доведете следващия път, когато ми дойдете на гости?
— Разбира се. И сега щях да я доведа, но не знаех какво е положението. — Касия я погледна. — Как си наистина, Джилиън?
— Искрено казано, чувствам се като чужда в една къща, в която би трябвало да съм израснала. Искам да кажа, очевидно наистина съм Джилиън Форестър. Роклите в гардероба ми стават и дори има мой портрет в коридора на горния етаж. Всички ми разказват неща, които съм правила през живота си, но аз просто не чувствам връзка с каквото и да било тук. Чувствам се много объркана и изплашена, като не познавам нищо и никого.
— Но познаваш мен, Фийби и… — Касия помълча, като опипваше почвата, — познаваш Данте.
— Мислех си, че го познавам — рече Джилиън и извърна очи. — Но вече не съм толкова убедена.
Касия видя, че най-лошите й страхове са се сбъднали. Семейството на Джилиън очевидно не си бе губило времето да й разкаже за миналото на Данте или поне за тяхната версия на миналото му. Сега трябваше да се опита да оправи тази работа.
— Казали са ти някои неща за него, нали?
Джилиън я погледна.
— Нима сега ще ми кажеш, че нищо от това не е истина?
— Не бих могла да направя такова нещо, не и докато не зная какво ти е казано. Но ти обещавам, че ще ти кажа честно всичко, което знам. Имаш право да знаеш истината, независимо дали е приятна или не.
— Благодаря ти. — Джилиън остави чашата си с усмивка на облекчение. — Казаха ми, че Данте е имал много незаконни връзки с жени, с омъжени жени, дори и със снаха ми Клер.
Касия си пое дълбоко дъх, преди да започне да говори.
— Казах ти, че ще бъда честна с теб. Да, Джилиън, Данте е имал връзки с омъжени жени. Доста ще се затрудниш, ако трябва да намериш някой в обществото, който да не е имал, особено след като и нашият суверен практикува това. Все пак бих могла да заложа най-хубавия си чифт обувки за танци, че в случая на Данте те не са толкова много, колкото са ти казали. Колкото до Клер, мога да заявя без всякакво колебание, че Данте никога не е имал нищо общо с нея.
— Откъде знаеш?
— Защото съм го питала, а той никога не ме е лъгал. Разбираш ли, двамата с него имаме нещо общо. И двамата сме били жертва на миналото си и сме били отхвърляни от обществото заради това.
Джилиън я погледна.
— Имаш предвид смъртта на баща си?
Касия не бе очаквала Джилиън да й задава въпроси за нейното минало. Дори се изненада, че момичето знае за това. Беше минало много време от последния път, когато някой я бе питал за убийството на баща й; дълго време, откакто трябваше да се защитава от обвиненията, че тя го е извършила; дълго време, откакто й се бе налагало да се изправя пред ужасните спомени.
— Баща ми беше много груб човек, Джилиън. Бракът на родителите ми е бил уреден по финансови съображения и в никакъв случай не можеше да се нарече спокоен. Майка ми се опитваше да накаже баща ми за грубостта му, като създаваше скандали. Ходеше открито с други мъже, поради което роди незаконно дете. Тя и детето умряха при раждането. Огромният скандал накара баща ми да се пропие и да стане още по-груб. Аз бях единствената, останала в живота му, затова естествено бях обект на терора му. Никога не съм разказвала, защото твърде много се срамувах. Вместо това обвинявах себе си. В нощта, когато баща ми бе убит, ме беше пребил и лежах в безсъзнание. Когато се събудих, той беше мъртъв и тъй като бях сама в стаята с него, всички решиха, че аз съм го убила. Разбираш ли, обществото прие, че аз съм го направила, защото всъщност не ме познаваха. Това беше отчасти моя грешка, защото никога не позволявах на хората да ме опознаят истински.
Джилиън се намръщи.
— Защо?
— Защото ако ме познаваха, ако наистина ме познаваха, щяха да знаят за терора на баща ми над мен и че е просто твърде срамен, за да бъде понасян. Беше ми далеч по-лесно да се крия зад друга личност. Не се съмнявам, че този, който ти е казал, че съм убила баща си, също ти е казал, че съм любовница на краля.
— Да, но един друг човек ми каза, че това не било нищо освен слухове.