— Можеш ли да си спомниш името му? Как изглеждаше? Знаеш ли кой е?
Джилиън отново се съсредоточи. Затвори очи. Нищо. Поклати глава.
— Просто дойде в главата ми и сега изчезна.
— Няма нищо — рече Касия. — Поне започваш да си спомняш разни неща. Това е добър знак. Сигурна съм, че съвсем скоро паметта ти ще се възстанови напълно и когато това стане, ще можеш да разкажеш на всички истината.
Отвън, в градината, Клер се отдалечи от мястото си под прозореца. Докато търсеше Алек в градината, беше чула Джилиън да говори вътре. Разбира се, бе спряла, чувайки името на Данте. Не й бе отнело много време да установи с кого разговаря Джилиън.
Касия Бродригън и Мара Рос. Благородните маркизи. Клер все още си спомняше деня, когато за пръв път ги бе видяла в Уайтхол. Всички шушукаха зад гърбовете им и си представяха разни неща, но за Клер те не бяха нищо друго освен убийца и ирландско парвеню, успели да се омъжат за почтени хора. А сега слушаше как пълнят главата на Джилиън с глупости за това колко честен и благороден мъж е Данте Тримейн.
Неразбраният граф Морган.
Ако не беше Данте и това, което бе направил преди пет години, сега тя щеше да бъде щастлива вдовица.
В онзи далечен ден Клер го бе избрала след внимателен размисъл. Той беше мъж с легендарна репутация, която не знаеше граници. Никой нямаше да оспори намеците й за любовната връзка между тях, въпреки факта, че той в действителност й беше отказал такава. Проклет глупак! Опитът му с шпагата беше невероятен. Реджиналд нямаше друг избор, освен да го извика на дуел, а на Данте нямаше да му остане друго, освен да се изправи срещу него и да го прегази.
Планът беше блестящ, само Данте да не беше толкова идиотски честен; твърде честен, за да се дуелира с Реджиналд за една лъжа.
Гарик я бе уверил, че ще поеме нещата в свои ръце, но бе пропуснал възможността Джилиън да започне да си спомня разни неща, както сега очевидно правеше, и да се сети кой я е отвлякъл. Също така можеше да си спомни други неща; неща, в които, първо на първо, изобщо не трябваше да си пъха носа. Можеше да зададе същите въпроси, които бе задала тогава. Можеше да започне да подрежда парченцата от мозайката. И ако успееше, Клер щеше да бъде безвъзвратно загубена.
Тя се отправи към къщата, влезе и тръгна нагоре по стълбите към стаята си, като пътьом си мислеше, че това не бива да става.
Нещо трябваше да се направи с Джилиън.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Гарик последва Клер от претъпкания общ салон в кръчмата „Закланото агне“ в малката странична стаичка, която служеше за склад. До едната стена бяха наредени бъчви с вино, а от ниския, покрит с паяжини таван на куки висяха пушени парчета шунка. Във въздуха се носеше тежка миризма на престояла бира.
— Много рискуваш, дето ме търсиш тук.
— Да, отчаяните мерки изискват отчаяни действия — рече Клер, сложи резето на вратата и се обърна към него. Начервените й устни бяха кисело свити. — Трябва да направиш нещо с Джилиън.
Гарик се облегна незаинтересовано на една бъчва.
— Аз ли? Че какво бих могъл да направя с горката Джилиън? Тя дори не знае кой съм освен това, че съм неин обожател-идиот, който пише блудкави хвалебствия за клепките й. По дяволите, не знае дори тя коя е!
Клер го изгледа вбесено. Гарик успя да види това въпреки слабата светлина от единствената свещ.
— Едва ли ще бъдеш толкова речовит, ако ти кажа, че Джилиън е започнала да възстановява паметта си.
Гарик се изправи.
— Напълно ли?
— Не, не напълно. Поне още не. Не е потвърдила, че е тази, която всички казват, че е, но днес я чух да казва, че този, който я е отвлякъл, е възнамерявал да я отведе в Шотландия.
— По дяволите!
Гарик се обърна и стовари юмрук в бъчвата. Дървото се разцепи. Тънка струйка кървавочервено вино започна да се стича от пукнатината и образува локвичка на мръсния под.
— Ти ме увери, че положението е под контрол, Клер. Ти трябваше да я убедиш, че Морган е нейният похитител.
— Да, но очевидно въпреки замъглената си памет, все още е умна като бръснач. Изглежда, не е хванала вяра на нищо от това, което й наговорих за Морган. Все още го смята за някакъв герой, излязъл направо от ония тъпи френски романчета, които чете. Май че направо се е престарал в усилията си да я очарова. Морган не е глупак. Подушва тлъстата възможност, когато…
Гарик почти не я чуваше. Вече обмисляше план; план, с който да се избави от всякакви подозрения за участието си в отвличането на Джилиън. Беше постъпил глупаво, позволявайки й да го види в каретата. Не беше и предполагал, че тя ще избяга. Беше я подценил — грешка, която нямаше намерение да повтаря.