— Да.
— Би ли ми казала какви са някои от тези неща?
Джилиън го погледна мълчаливо.
— Няма да те лъжа, Джилиън.
Тя го погледа още малко. Вярваше му. Той щеше да й каже истината.
— Казаха ми, че те наричат Разгулния граф, защото си имал много връзки с омъжени жени.
Данте издиша бавно.
— Да, Джилиън, имал съм много връзки с омъжени жени. Може и да не ти се струва вероятно и може би няма да го разбереш, но съм доста дискретен относно тази страна на живота ми.
— Дискретен?
— Да, за разлика от много мъже в двореца, но няма да се опитвам да защитавам миналото си пред теб. То не може вече да бъде променено. Само мога да кажа, че никога не съм съсипвал невинно момиче и никога не съм разрушавал щастлив брак. Жените, които съм познавал интимно, са били винаги нещастно омъжени. Не се интересувах от връзки, които щяха да донесат заплетени положения. Нямах намерение да се женя. Нямах желание да подвеждам някоя дама да си мисли, че може да промени решението ми. Не знам какво повече мога да ти кажа, Джилиън. Това просто се е случило и сега е моя отговорност да живея с тази мисъл.
Джилиън помисли върху думите на Данте. Струваха й се напълно правдоподобни. Той беше мъж, видял много от света. Никой не можеше да очаква, че той няма да има опит с жените. Джилиън реши да спомене за останалото, което й бе съобщено.
— Клер ми каза, че сте били любовници.
— Погледни ме в очите, Джилиън.
Джилиън се подчини. В златистокафявите дълбини видя да проблясва нещо — огън, който я обгърна цялата. Тя си пое дълбоко дъх и го задържа.
— Не съм бил любовник на Клер. Ти беше твърде малка, за да знаеш, но преди събитията отпреди пет години наричах брат ти мой приятел. Никога не съм се хвалил с жените, с които съм бил, но както става с тези неща, когато Клер пусна слуховете за някаква наша връзка, хората започнаха да говорят. Приказваше се, че съм имал връзки с жени, които дори не познавам. Но Клер — е, познавах я от Реджи. Тя ми даде ясно да разбера, че иска да има по-интимни отношения с мен, но аз й отказах. Никога не бих сложил рога на свой приятел. Клер ужасно се ядоса и не след дълго из залите започна да се шушука. Не мина и много време, преди Реджи да започне да ме търси и да настоява да се дуелираме.
— И ти отказа?
— Да, разбира се, че му отказах, но Реджиналд не се примиряваше с това. Един ден той ме предизвика прекалено много. Принуди ме да направя нещо, за което ще съжалявам до края на живота си.
В очите му се изписа искрено съжаление. Джилиън го докосна по ръката.
— Какво се случи?
— Предложих на Реджиналд да проследи някой ден Клер, когато тя води Алек на среща е истинския му баща.
Джилиън ахна.
— Искаш да кажеш, че всъщност Алек не е истински син на Реджиналд?
— Не, не е. Макар и да носи името Форестър, всъщност е син на виконт Лимли.
Тогава на Джилиън й просветна.
— Ето защо Марселъс ми каза, че проблемите между Реджиналд и Клер датират от дълго време преди това, което казва, че е имала с теб.
— Почти всички в двореца знаеха, че Алек не е син на Реджиналд. Но, невероятно, по някакъв начин Реджи не знаеше това. Аз никога нямаше да му кажа истината. Тя отне на Реджиналд гордостта, а това не бива да се случва на никой мъж.
— Нима Реджи трябваше да продължава да смята Алек за свой син?
— Не бях аз този, който трябваше да взима това решение, Джилиън.
Джилиън не отговори. Не знаеше какво да каже. Макар и без паметта си, ясно виждаше, че бракът на Реджи и Клер не е щастлив. Това със сигурност никога нямаше да стане, ако Клер не бе родила момче от друг мъж и не бе позволила на Реджиналд да вярва, че детето е негово.
Данте повдигна брадичката й с два пръста, за да го погледне право в очите.
— Предполагам, че сега разбираш защо баща ти уреди нещата така. Сигурно му е било трудно, когато е научил, че единствената му дъщеря е прекарала доста време почти сама с разгулния граф Морган. Искам да кажа, че аз съсипах живота на сина му. Предполагам, че не мога да го обвинявам, задето си мисли, че аз съм отвлякъл и дъщеря му.
— Не — каза Джилиън и го погледна решително. — Тук грешиш, Данте, защото не си ме отвлякъл ти. Единствено в това съм сигурна. Направил го е някой друг и проклета да бъда, ако позволя на семейството си да прибави още едно петно върху името ти, а истинският виновник да се измъкне абсолютно невредим!
Данте присви очи:
— Не те разбирам.
— Става ми ясно, че хората, които най-много са пострадали от въображаемата връзка между теб и Клер, сте ти и Алек.
— Участта на Алек е очевидна. Именно затова ми се иска никога да не бях казвал на Реджиналд истината. Алек беше невинен.