– Мисля… – Отместих очи и осъзнах, когато пак го погледнах. – Утре.
– Идеално – отсече той. – И така, да поговорим за теб. Как си?
– Скучно е. Първо ти ми кажи всичко за себе си. – Усмихнах се, докато режех равиолите си. – Моля те – настоях. – Разкажи ми какво си правил, къде си бил.
Замълчах, претегляйки думите, преди да кажа истината.
– Често съм се питала.
– Окей…
Облегна се назад на стола си и се взря в тавана, сякаш историята му, годините и дните между раздялата ни и сегашния момент бяха гравирани там. Това ми даде шанса да се загледам в него, да намеря онзи Хъч, когото обичах и когото познавах. Лицето му беше по-широко, веждите – по-ниско, около устата имаше бръчки; но когато ме погледна, когато се вгледа в мен, той беше там, зад неговите очи. Спомних си как веднъж в колежа, когато една нова колежка погледна снимката му на таблото, където си заканвах работни бележки, отбеляза: “Много е сладък”, а аз се бях изненадала – не защото той не беше красавец, а защото никога не бях забелязвала това у него. Обичах онзи Хъч, който се криеше зад очите му.
Изложи ми фактите. Шест години бил женен за Джинджър, с която се запознал в Атланта, след като се бяхме разделили. Развел се, когато тя преспала с личния си треньор – клише, за което не си струва да се говори, каза. Никакви деца. Работата му в Историческия център на Атланта му носела вдъхновение. Живеел във Вирджиния Хайленд[6] и от шест години имал връзка с жена на име Хилари.
– Животът – изтъкна той – никога не протича така, както си го мислиш. И понякога това е хубаво.
– Отдавна имате връзка… – отбелязах аз.
– Това ли е учтивият ти начин да попиташ защо не съм се оженил за нея?
Опитах се да скрия усмивката си, но не успях.
– Сигурно.
– Иска ми се да имах наистина добър отговор заради теб… и заради нея. Защото наистина я обичам. Но съм си обещал никога повече да не се женя, освен ако…
– Освен ако какво?
Сервитьорката пусна сметката ни на масата и Хъч я грабна.
– Аз черпя.
– Благодаря – казах. – Сега… освен ако какво?
Той сложи кредитна карта върху сметката и я плъзна към ръба на масата.
– Това е изцяло за друг обяд, окей?
Аз кимнах.
– Окей.
След като той плати, излязохме навън и застанахме на ъгъла в неловкия момент, когато трябва да намерим начин да си кажем “довиждане”.
– Благодаря, че ме нахрани – казах с усмивка.
Той пое ръката ми.
– Ще се видим в Бейсайд.
Освободих ръката си и смъкнах тъмните очила на очите си.
– Хъч… не знам…
– Аз знам.
Махна над рамото си и пак не си казахме “довиждане”.
***
На следващата сутрин направих списък с нещата, които исках да занеса в лятната къща. Не се съмнявах нито за секунда, нито дори за половин секунда в решението си да отида у госпожа Бърди. След като хвърлих в куфара последния чифт обувки, се запитах дали да не си взема още един бански. Прокарах ръка по кожения дневник и го пъхнах под една памучна тениска.
Бях разпознала няколко имена в дневника на мама – хора, с които е останала близка в сплотения свят на Бъкхед. Споменаваше ориентири и места и макар че животът ѝ бе свършил, местата, които споменаваше, си бяха още там – “Розовото прасе”[7] още съществува (не на същото място, но аз ходех там всяка година като дете и водех Лил всяка година, откакто се е родила). Все така членуваме в “Пидмонт Драйвинг Клъб” и “Кепитъл Сити Клъб”. Аз съм член на “Джуниър Лийг”, както са били мама и нейната майка преди нея. Някои неща просто не се променят.
Грабнах мобилния си телефон, обадих се на Сейди и ѝ съобщих, че, да, отиваме в къщата на майка ѝ в Алабама. Имах някои въпроси към госпожа Бърди Уъртингтън. Бунтовничка за своето време, Бърди беше запазила моминското си име и не бе взела фамилията на съпруга си. Сейди, разбира се, беше очарована, защото си знаеше, че ще отида, и каза, че ще дойде да ме вземе сутринта.
Затворих, когато Ръсти влезе в спалнята, взирайки се в куфара ми, сякаш бе заварил гол мъж в брачното ни легло.
– Какво, по дяволите?
Зачаках. Научила съм се да го правя – да чакам, – защото искам да видя кой Ръсти ще се покаже – ядосаният или милият. Мразя това у себе си – правя така, че базирам реакциите и отговорите си върху неговите настроения, но съм се научила. В брака всички се учим, струва ми се.