– Удивително. Наистина. Никога не съм виждала нещо подобно – отвърнах.
Бърди отвори едно чекмедже, така претъпкано с всякакви джунджурии, и не разбрах как успя да намери вътре топче розова хартия, което постави на кухненската маса. Близна върха на молив (никога не съм разбирала защо хората правят така) и започна да прави списък. Дощя ми се да се засмея – сродна душа, – но не издадох и звук, само гледах и слушах.
– Ето това е обяснението – каза Бърди. – Никой никога не е сигурен защо се случва Празникът, но има някои неща, които трябва да се случат.
Тя написа: “Заливът на Светия Дух” и после вдигна очи към мен.
– Така испанците са наричали залива на Мобайл. И това е единственото място, където можеш да намериш Празник.
– Мамо – намеси се Сейди, – има и друго място.
– То не се брои – възрази Бърди и се наведе към мен. – Говори се, че се случва в Токийския залив, но не важи, защото не можеш да ядеш скаридите или рибите. Не е истински Празник, ако не можеш да вземеш част от принесената жертва.
Тогава Бърди написа: “1860”. Не гледаше към мен, когато каза:
– Това е годината на първия известен Празник, но е имало и преди това, разбира се. Само защото нещо не е известно, не означава, че го няма или че го е нямало.
После написа: 1.Трябва да има източен вятър.
– Старите хора, като мен, и малките деца… невинните… могат да ти кажат, че въздухът е като коприна. Най-мека коприна. Чувстваме го как идва. Щях да кажа нещо снощи, но… ами… исках да изчакам то наистина да дойде. Ти изглеждаше прекалено тъжна, за да ти кажа, че нещо толкова хубаво може да се случи, а после то наистина да не се случи. Понеже, нали разбираш, понякога може всичко да е както трябва, а да не се получи Празник.
След това тя написа и свърза следващите точки, все едно беше учителка и на стената имаше дъска:
2. Трябва температурата на повърхността на водата да е ниска.
3. Трябва да има прилив.
4. Преди разсъмване.
5. Лято.
– Всички тези неща може да доведат до Празник, но не е задължително. Учените казват, че ниското равнище на кислорода кара всички риби, скариди и раци да се втурнат към нас, към повърхността, към жертвоприношението. Но те не могат да обяснят защо понякога Празникът е само със скариди или само с камбали. Тук е връзката със Светия Дух. Можеш да се опиташ и да обясниш всичко докрай, но някои неща нямат обяснение, те са мистични и съвършени, такива, каквито никой списък на света няма да изясни. – Погледна право към мен, а лицето ѝ беше младо. – Животът… е точно такова нещо. Просто не можем да разберем някои неща.
Кимнах, понеже само това можех да направя.
– Някои хора прибягват към този списък, за да премахнат мистерията. Но няма какво толкова да се доказва. Защо някой ще иска да премахне мистерията на живота?
– Не и аз – обадих се. – Никога. Не и това. Какво остава без мистерията, без невидимото?
Бърди ми се усмихна така, сякаш бях на дванайсет години и бях донесла у дома бележник, пълен с отлични оценки.
– Когато бях малка – включи се в разговора Сейди, – имах лоши сънища, как оставам под водата и не мога да намеря път нито нагоре, нито надолу, и не мога да дишам.
– За съжаление това звучи като реалния ми живот – опитах да внеса хумор, но пропуснах целта с милиони галактики.
– Винаги се събуждах, преди да изскоча на повърхността на водата. – Сейди ми се усмихна. – Но ти… ти ще изскочиш всеки момент.
– Ъхъ. – И смехът беше истински. – И ще се озова хваната в мрежа.
Бърди се засмя тихо, мило, по майчински.
– Повечето плуват свободно – каза тя, докато откъсваше листчето, за да го хвърли в кошчето.
Докоснах ръката ѝ.
– Може ли да го взема?
– Списъка ли? – запита Бърди.
Сейди се засмя.
– Забрави ли, мамо? Ели е маниачка на тема списъци.
Смушках Сейди с крак.
– Не е затова. Искам го, за да ми напомня, че някои неща не се обясняват със списъци.
– Не бих могла да го кажа по-добре. – Сейди стана. – Всъщност мисля, че съм го казвала.
Бърди взе чиниите ни, но Сейди се намеси, разчисти и изми приборите, а после ги пусна в миялната, докато изброяваше с какво мога да се занимавам в Бейсайд, след като тя си замине тази сутрин. После се обърна към мен.
– Всичко ще бъде наред.
– Разбира се. С всички многобройни дейности, с които ми изреди, че ще мога да се занимавам тук…
Тя се усмихна с онази своя присъща хитра усмивка със затворена уста – онази, в която се опитва да не се засмее, но все пак усмивката напира.