Отнесох торбите си в колата и ги хвърлих на задната седалка, избягвайки зеленчуците. Опитах се пак да звънна на Ръсти, но за сетен път ми отговори гласовата му поща. Какво ме натъжи най-много? Че бях облекчена да чуя гласовата му поща.
***
Откъс от дневника на Лилиан Ашфорд
Навечерието на Нова година, 1961 г.
На двайсет и една години
Което означава, че сега стигаме до най-лошата част от годината… тъжната част… онази, която се сблъсква с радостната част; едното върху другото.
Разделихме се, обещавайки си нашата любов: заклех се да завърша и да се върна при Него. Държахме плановете си в тайна, така че, когато най-добрата ми приятелка дойде да ми каже за Неговото предателство, за истината, това ми разкъса сърцето. Болестта, която идва с разбитото сърце, не е като никоя друга болест, позната на хората, защото няма лечение против предателството.
Никакво.
Взех колата на мама и не казах на никого къде отивам или защо. Отидох в Бейсайд. Беше октомври и рекордните студове бяха опразнили улиците. Когато стигнах до караваната му, нахлух вътре и Го намерих сам, четеше. Когато Го предизвиках, Той призна всичко, което ми беше казала Бърди – Неговото предателство беше истина. И все пак ми обясни, че е било, преди да се влюби в мен, и е бил с други, когато е бил с мен, но каза, че щом разбрал, че ме обича, повече не докоснал друга. Сега обичал само мен. Тогава за първи път каза думите “обичам те “. И тогава добави другото, най-важното: “И само теб”.
Знам, че това са единствено пет случайни думи, изречени подред. Единствено думи: “Обичам теб и само теб”. И все пак са думи, които означават всичко.
Тринайсет
Плувax, докато светлината на късния следобед се местеше из залива. Излязох от водата, качих се на кея и забелязах госпожа Бърди да стои при задната ограда с чаша вино в ръка. Махнах ѝ и тя ми се усмихна в отговор.
– Идвай – викна ми.
Махнах ѝ.
– Пристигам.
От косата ми капеше вода като току-що плиснал дъжд върху бяла ленена покривка.
– Как беше денят ти?
Прегърнах я.
– Чудесно. А твоят?
– Невероятно. Тук е толкова тихо и прекрасно.
– Хубаво. – Наля ми чаша шардоне и излязохме на остъклената веранда. – Глезя се с вино само когато имам гости. Така че ти си просто извинение.
Гласът ѝ се криеше зад смеха.
Аз се усмихнах.
– Извинявай с мен каквото пожелаеш.
Тогава думите ѝ дойдоха отдалеч – от миналото към настоящето, думи за мама и нейната любов.
– Запознаха се в самия край на лятото през шейсета. Майка ти веднага намисли как да дойде на следващото лято, намери си работа в басейна на клуба ни като спасителка. Не се познаваха особено добре до лятото на шейсет и първа, когато светът се обърна с хастара наопаки. Няма как да го знаеш. Разбирам, че можеш да четеш за това, да го гледаш на кино, да слушаш историците, но определено няма как да знаеш, защото не си била там.
– Какво искаш да кажеш?
– Движението за граждански права. Тук, в Алабама. Светът беше пламнал, или щеше да пламне. Нищо не беше истинско и всичко беше прекалено истинско. Бяхме хванати в това – ние с майка ти – по такъв начин, че още ми е трудно да разбера.
– Мама пише за седяща стачка и за размириците около Похода на свободата в Монтгомъри, но не с подробности.
– О, ние настоявахме да променим света. Искахме да накараме всички да видят колко погрешно действат. Онова лято се хванахме с една група тук, в Бейсайд, а когато правиш нещо такова, си запален, изпълнен с толкова целенасоченост и чувство за правота, че всичко е извисено – желание, омраза, радост, тъга… Сякаш всяко чувство се разтяга вътре в теб. Желанието означава нещо повече от желание. Ненавистта става нещо повече от ненавист. И по това време тя се влюби. В него.
Бърди извърна очи, но продължи.
– Беше красив. – Поклати глава. – Красив е.
– Госпожо Бърди, той жив ли е?
– О! – усмихна ми се тя. – Съвсем жив. Но не за това говорим, нали? Ако искаш да узнаеш историята, трябва да я изслушаш, окей?
– Окей.
Но ми се щеше да изтърся накуп всичките си въпроси.
– Онова лято бяхме в наш собствен свят. Заговорничехме, говорехме, чертаехме планове и ходехме да слушаме речи. Живеехме в Атланта, но тази къща винаги е била летният дом на семейството ми, затова прекарвахме тук от май до септември. Майка ти дойде да живее с нас. Пътувахме до Бирмингам и Монтгомъри и казвахме на родителите ми, че отиваме на концерт или на кино, а киснехме по барове и долнопробни кръчми.