– Здравейте. Аз съм Бабс Фридман, пиша за “Коустал Ливинг”.
Протегна ръка на Хъч и всички поред ѝ се представихме.
Бърди подкара бавно и заразказва историята на Бейсайд. Когато свърши, загаси двигателя и под ласката на водата, която галеше корпуса като сребърни ръце, ни остави в дрейф, докато отваряше хладилната чанта и раздаваше лимонада и сандвичи с краставица.
– И така, госпожо Фридман – каза тя, обръщайки се в капитанската си седалка, – кажете ми какво бихте искали да узнаете.
– Ами… – Бабс прибра косата си под панделката и попи устни, – както знаете, това е история за легендите, свързани с домовете. Говори се, че когато някой отседне у вас, желанията му се сбъдват.
– Ее… – Госпожа Бърди поклати глава. – Значи грешно са ви осведомили. Това изобщо не е легенда. Ни най-малко.
– О! – възкликна Бабс и премести сандвича от едната ръка в другата. – Тогава какво е?
– Това, че когато някой отседне в къщата, открива някаква истина. Има много голяма разлика между идването тук за сбъдване на желание и откриването на някаква истина.
– О, и как?
Бабс отхапа миниатюрна хапчица от сандвича си.
– Можете да търсите онова, което искате, или да търсите истината. Това в никакъв случай не е едно и също.
– Добре, разкажете ми тогава откъде е тръгнал слухът за къщата ви.
Бърди се намести на седалката си, погледна към Котън и после пак към Бабс.
– Къщата не е била винаги моя, така че в действителност легендата няма абсолютно нищо общо с мен, а е свързана с къщата и залива. Прабаба ми е била собственичка на този дом. И ето как започва историята…
Бърди замълча и дълбоко си пое дъх.
Бабс извади бележник.
– Имате ли нещо против да записвам?
– Да. – Бърди вдигна ръка. – Искам наистина да чуете историята, не фактите. Ако искате фактите, по-късно ще се върнем към тях. Сега просто слушайте историята.
Бабс прибра бележника в чантата си.
– Разбирам – промълви тя.
– Във време, което аз не помня, хора са идвали в тази къща да си почиват и да се забавляват, да общуват и да отмарят. Прабаба ми имала една много близка приятелка от Атланта, която идвала да ѝ гостува за по един месец. Казвала се Миди Бъроуз. По онова време чудесно съшитият живот на Мици се разпаднал по шевовете. Тук се запознала с една жена, с която се сприятелили, а после разбрала, че въпросната жена от години е любовница на съпруга ѝ. През това време тя открила и уменията си в керамиката. Докато вземала уроци в ателието, се запознала с мъж с нейната моминска фамилия и скоро разбрала, че прекрасно възпитаната ѝ леля, видна личност в околностите на Атланта, някога родила дете и го оставила у роднини в Алабама.
– Уау! – възкликна Бабс, вече подвила крака под себе си. Аз се отпуснах назад на седалката. – А какво станало после?
Бърди се засмя.
– Тя изпаднала в паника. Какво друго? Върнала се в Атланта и казала на всички свои познати никога, ама никога, да не идват в Лятната къща, ако не желаят животът им да се разпадне. Всеки път, когато пийнела на парти, говорела за Лятната къща, докато историите не започнали да се разрастват, както става с историите, превръщайки се в нещо мистично, като от сънищата.
– Какво направила с наученото? Разделила ли се е със съпруга си? Поговорила ли е откровено с леля си? Започнала ли е бизнес с керамика? – засипа я с въпроси Бабс.
– Не. Можела да направи всичките тези неща, но не ги направила. Нищо не направила. Не направила нищо. Върнала се към живота си. И това е изборът пред всеки. Може да желае онова, което иска да има в живота си, или да се изправи пред истината, но понякога не можеш да имаш и двете.
– Е, само от една жена ли? Как тази легенда е започнала само от една жена? – поинтересува се Бабс.
– А, виж, това е друго – каза Бърди. – Всички слухове тръгват от някой човек, нали? Случилото се след това е просто плод на любопитство. Онова, което според Миди е било предупреждение, за много хора станало предизвикателство. Някои наистина искали да узнаят нещо повече за живота си, да търсят и да намерят. И мнозина са го постигнали.
– И какво според вас в тази къща… във вашата къща, тоест… прави това за хората?
– Не мога да отговоря на тази част. Просто знам, че ако наистина търсите истината, често се случва да я намерите тук, в спокойствието. Може да не е каквото искате да чуете, но ако слушате, ще чуете. Ще откриете синхрон в събитията навсякъде около вас.
Бабс се наведе към нея, напирайки с думите си.
– Но защо тази къща? Защо тук?
Бърди отпи от лимонадата си и се усмихна, без да отговори.