Хъч върви към мен, вдигнал ръка над веждите си, за да защити очите си от ослепителното утринно слънце. Стига до мен, преди да проговорим.
– Добро утро – поздравявам. – Какво правиш тук? Би трябвало да спиш цял месец.
– Донесох на баща ти копия от снимките от изложбата. Помоли ме вчера.
– Наистина мило от твоя страна. Благодаря.
– Божичко, двайсет и няколко години, откакто не съм бил тук, но тази градина е точно както си я спомням.
– Да, така е.
Оглежда се и се навежда да откъсне една роза.
– Ей – казвам, – прочетох статията във вестника тази сутрин. Дали са страхотни отзиви. Смях се, като прочетох, че белегът на лицето ти бил от въдица.
Той се усмихва.
– Е, щом репортерът беше достатъчно неделикатен да пита, заслужи си съответния отговор. – Взема кошницата от ръката ми и я оставя на една напукана каменна плоча. – Не дойдох да говорим за експозицията или статията, или за да дам на баща ти снимките, които можех да пратя по пощата. Искам да те питам нещо.
– Разбира се – казвам и кръвта се оттегля от главата ми, напира към сърцето, сякаш то има нужда да се защити, все едно трябва да се приготви за въпроса му.
– Снощи каза, че си си тръгнала заради моя вид любов.
Кимвам.
– Ами твоят?
– Кое?
– Вид любов.
– О, Хъч. Думите сякаш вече не са достатъчни.
– Какви думи?
– Обичам те.
– Знаеш, че не мога да го направя отново, Ели. Не мога да повярвам в нещо, което не е истинско.
Пристъпвам към него, докосвам го над лакътя, хващам ръката му.
– Защо не вярваш в това? Защо мислиш, че не е истинско? Обичам те, Хъч. Никога не съм преставала, нито за миг.
– Защо сега, Ели?
– Когато знаеш, че обичаш някого, когато знаеш, че най-накрая е дошъл уместният момент, не чакаш да се появят уместните думи, просто казваш изреченията, дори да са объркани и несъвършени.
– И какви са тези несъвършени думи?
Сега гласът му се движи в тялото ми.
– Искам да бъда близо до теб всеки миг. Когато се случи нещо ужасно или чудесно, ти си първият човек, когото искам да видя или да чуя, или да докосна. Ти си онзи, към когото посягам най-напред. Беше първата ми любов и ще бъдеш последната. Това не е ли достатъчно?
Той отстъпва и ме поглежда право в очите.
– Достатъчно е – изрича.
Когато ме целува, устните му са меки като вътрешността на необикновено цвете.
Край
Благодарности
Обкръжена съм от любов и съм извънредно благодарна за това. Пиша сама, но творя чрез отдаваната и получавана любов. Много са хората, на които искам да благодаря, защото ми помагаха да създам тази история.
Моята агентка Кимбърли Уейлън работеше с мен върху този роман. Прочете всяка версия и всяка дума, докато не намерихме историята, която искаше да бъде разказана. Благодаря ти, Ким. Благословена съм, че те имам в моя ъгъл на ринга.
Голяма благодарност на следните хора:
На моята редакторка Дженифър Уайс, която не се отказа от тази история и ме тикаше напред, за да я направя точно “както трябва”. Благодарна съм за проницателното ти око и интуицията ти.
На екипа в “Сейнт Мартине Прес”. Чувствам се извънредно благословена да бъда част от вашето “семейство”. Каква чест. Специално извикана благодарност към Сали Ричардсън, Матю Шиър и Моли Травър заради безмерната им подкрепа за дадената история в определен момент.
На моите изпълнени с любов и разбиране приятели, които подкрепят мен, моята работа и нередовния ми живот. Какво, о, какво щях да правя без вас? През тази година на промяна вие бяхте моите скали. Специални прегръдки за Сюзан Кларк, Санди О., Бет Фидлър и Кейт Сомър, защото винаги, винаги слушаха.
На моята писателска общност. Благословия е да намериш души, които благоговеят пред думите, историите и книгите толкова, колкото и аз. Специални скъпоценни благодарности за онези, които ме насърчаваха да задълбавам още и още. Много благодарности на Мери Алис Мънро, задето прочете ръкописа и ме окуражи. Благословени да са авторите, които четат ранните версии и изпращат похвални думи: Емили Гифин, Робин Кар, Даян Чембърлейн, Шерил Уудс, Сюзан Уигс и Дона Бол. На моите пишещи приятели, които ме намират на турнетата за представяне на книги и ме приютяват в своята доброта; които слушат със съчувствие, насърчават ме и казват истината; които се смеят и говорят на сцената с мен; които обичат да пишат и да четат с еднаква страст: Ад Хъдлър, Кери Мадън, Майкъл Морис, Марджъри Уентуърт, Ели Дейвис, Доротия Бентън Франк, Мери Кей Андрюс, Шели Ръшинг Томлинсън, Ривър Джордан, Карън Спиърс Закарайъс, Джаки К. Купър, Томас Бел, Каръл Фицджералд, Стефани Бонд, Анабел Робъртсън, Кати Патрик и много, много други (твърде много, за да ги изброя)! Вие ми напомняте да продължавам напред и да намирам думите.