— Естествено.
— Ще продадеш ли някой ден къщата?
Майк свива рамене.
— Някой ден.
— Тя няма да се върне — казва Джес тихичко.
Усетил парене в гърлото, Майк взема колата си и отпива дълга глътка. Започва да се дразни, а не знае от какво. Не е заради това, че спомена Сара или заради идеята да продаде къщата. Това се е случвало и преди. Защо го е яд тогава?
Заради Ню Йорк. Едничката му останала връзка със Сара ще изчезне.
Майк оставя кутийката върху масата и започва да търка с палец етикета.
— Можеш ли все още да си я представиш?
— Не съм я забравила. Мисля за нея непрекъснато.
— Искам да кажа, когато затвориш очи, можеш ли да си я представиш такава, каквато би изглеждала днес?
— Помня Сара такава, каквато беше.
— Вече не мога да видя лицето й. Чувам гласа й, все едно говори в стаята, помня също нещата, които казва и върши, но лицето й остава в мъгла. Нямах подобен проблем в миналото.
— Когато пиеше.
Майк кимва. Когато се напие, ляга в леглото на Сара и затваря очи. Тогава я вижда като наяве и двамата започват най-чудновати разговори.
Джес казва:
— Днес влизам в една книжарница, а на опашката се наредило едно момченце, няма и четири годинки, стиска под мишница „Сторете път на патенцата“. Помниш ли, когато й я прочете за първи път?
— Сара бе около тригодишна. Ти я подари за Коледа. Любимата й книжка.
— Когато й я чете за пръв път, тя поиска да я заведем до Бостън да видела патетата, не помниш ли?
Майк усеща как върху лицето му разцъфтява усмивка. Спомня си колко разочарована остава Сара, когато установява, че оформените като лебеди лодки в езерото на градския парк не са всъщност никакви лебеди. Това разочарование за малко да се излее в истински сълзи, но Сара съзира бронзовите фигури на мама-патица и патенцата. Тия не са патетата от приказката, тате. Тези патета не са истински. По пътя назад Сара дава следното обяснение: Знам защо тия патета са направени от метал, тате. За да не могат хората нищо да им направят. Ония деца бяха седнали върху гърбовете на мама-патица и патетата. Ако на мене някой ми седи на гърба по цял ден, сигурно много ще ме боли. Те са от метал през деня, за да не ги боли. Но вечер, когато всички си отидат у дома и заспят, те се превръщат в истински патици и отиват да плуват в езерото с истинските лебеди. Сара седи отзад във форда, докато произнася тези думи. Прозорецът отзад е смъкнат и вятърът развява русите й коси около лицето. Носи бяла шапка да я пази от слънцето и розова рокля. И двете са подарък за рождения ден от майката на Джес, а върху роклята се мъдри шоколадово леке. Лицето й започва отново да се замъглява. Недей, Сара, моля те. Моля те, не ме оставяй.
10.
Франсис Джона седи край кухненската маса и вдишва кислород през специална маска. Кожата му изглежда спаружена, изопната върху изпъкналите кости, а черният плетен пуловер, който е облякъл, изглежда с два номера по-голям. От косите му, някога сиви, не е останал нито помен.
Слаба жена с къса кестенява коса, разделена на път по средата, оставя пред него чаша вода със сламка. Джона кимва в знак на благодарност, докато паякообразните пръсти на свободната му ръка се протягат през масата и обгръщат китката на жената.
Сигурно е частна сестра или е от някой хоспис, казва си Майк. Майката на Джес проведе дълго сражение с рака на белите дробове и когато стана ясно, че лекарите вече не са в състояние да направят каквото и да било, Джоди реши да умре у дома си, в своето легло. Човекът от хосписа — затлъстял, търпелив мъж с топла усмивка — пристигна с единствената задача да облекчава болките на Джоди, да се грижи за удобството й.
Майк седи в камионетката, паркирана край отсрещния тротоар, пуши цигара и наблюдава Джона, който отделя устни от сламката и започва да ги движи като риба на сухо.
Обръщай колата и се махай!
Виж го само. Довечера може да е вече мъртъв.
Трябва му само един телефон — и ченгетата ще те откарат в затвора.
Той знае какво е станало със Сара. Не мога да позволя да отнесе тази тайна в гроба.
Според представите на Майк човешкото у Джона — или онова, което му е останало, — щом е успяло да го изпрати днес при отец Джак, за да признае греховете си, може все още да е там и отново да се прояви. Отец Джак не може да сподели наученото по време на изповед, но пък може да е внушил на Джона, че за да бъде опростен, трябва да признае истината и пред жертвите, за да облекчи техните страдания.