Майк отваря вратата на камионетката, излиза и я затваря внимателно зад гърба си.
Въздухът е студен и свеж. Той прекосява улицата, за да заобиколи ъгъла към входната врата на Джона. Лампите на верандата са угасени. Това е добре. Вдига резето на портата и я отваря. Тихичко тръгва по пътечката и стъпалата отпред, за да съзре същата боядисана в синьо врата с овал от дебело стъкло, която видя преди четири години. Само че тогава се изкачи по стълбите с препъване, за да тресне по нея с юмрука на едната си ръка, докато с другата не спря да натиска звънеца, докато най-накрая не се появи Джона, намъкнал чифт смачкани панталони в цвят каки и пожълтяла долна риза, с разчорлена от съня сива коса, щръкнала във всички посоки.
Къде е тя?
Нямам абсолютно нищо общо с онова, което се е случило на дъщеря ви, господин Съливан. Невинен съм.
Невинните не си сменят имената и не се укриват.
Пиян сте, господин Съливан, моля, вървете си у дома.
Джона понечва да захлопне вратата, но Майк я задържа с ръка.
Ще ми кажете какво стана с дъщеря ми.
Единствено Бог знае истината.
Какво? Какво каза?
Не мога да ви дам нещо, което не притежавам. Не мога да ви върна дъщерята, нито съм в състояние да ви освободя от чувството ви за вина, че сте я оставили самичка на оня хълм.
Когато идва на себе си, Бавния Ед и партньорът му са го приковали към пода. Джона лежи на няколко стъпки встрани, тялото му е мъртвешки неподвижно, а лицето неузнаваемо и кърви отвсякъде. Майк няма представа как се е докарал до това състояние. Все още.
Телефонът му звънва със силно чуруликане в смълчаното пространство, стряска го. Забравил е да го настрои на вибрации. Откопчава апарата от колана и понечва да го изключи, но му минава през ум, че е възможно да го търси надзорникът, и решава да отговори.
— Ало — шепне Майк.
— Ако се разкараш от верандата още в този миг, ще се направя, че не съм те видял — обещава Бавния Ед.
Майк се обръща и търси с поглед патрулна кола в притъмнялата улица.
Бавният Ед продължава:
— Докато преброя до десет, да си в колата.
— Днес е ходил при отец Джак — шепне Майк. — Ти си католик и знаеш какво означава това.
— Едно.
— Мерик говорил ли е с него?
— Две.
— Ед, не ми причинявай това.
— Три… четири…
11.
— Тате, имам нужда от теб.
Плачът на Сара се носи през тъмата в къщата.
— Тате, моля те!
Майк отхвърля завивките и се отправя към коридора, а когато отваря вратата към спалнята на Сара, я заварва цяла обляна от слънчева светлина. Изпънала се е в леглото, покрила глава със завивките. Сега забелязва, че къщата е разположена върху ледена кора, която се простира на километри във всички посоки. Ледът изглежда здрав. Може да издържи тежестта на постройката без никакъв проблем.
Една от възглавниците на Сара е паднала на пода. Вдига я и забелязва някаква жена, изправена край прозореца.
Майка му.
— Не можеш да имаш вяра на леда, Майкъл — проговаря тя. — Мислиш, че си в безопасност, а той изведнъж се пропуква без видима причина. Попаднеш ли във водата отдолу, няма никакво значение колко добре плуваш, дрехите ще те повлекат към дъното и ще се удавиш.
Обажда се Сара:
— Защо не ми обръщаш внимание?
Майк дръпва одеялото. Не може да съзре лицето, но отново чува плача й, не може да я спре по друг начин и затова затиска лицето й с възглавницата, натиска ли, натиска, докато майка му запява парче на Битълс — „Утрешният ден не знае“. Пее го всеки път, когато се ядоса.
Събужда се, а сърцето му ще се пръсне в гърдите.
Сънят е още жив в неговото съзнание, но лицето на Сара си остава все така неуловимо. Затваря очи, диша дълбоко и се опитва да я догони. Фанг, с всичките си шейсет кила, хърка редом в другата половина на огромното легло, където преди спеше Джес. Понякога, подгонена от кошмар, помежду им лягаше Сара. Ама какво въображение има това момиче! Внушила си е, че под леглото й живеят чудовища и няма как да ги пропъди, освен ако не запали фенерче и не го остави да свети отдолу през цялата нощ. Майк вижда телцето й, омотано в чаршафа, а до нея лежи розовото плюшено мече, с което никога не се разделя. Розовото е любимият й цвят. Веднъж Сара изсипва голяма опаковка безалкохолно на прах в пералня с бяло пране, понеже искала всичко да й е розово. Сара пъхва сандвич с фъстъчено масло в отвора на видеото. Сара се измъква от детското си легло, докопва маркерите от бюрото и започва да рисува върху стената над леглото. Представя си я съвсем ясно: изправена в леглото, насочила маркер към стената, където е нарисувала тяхната къща, изпъстрена с щрихи в кафяво и пурпур, със синя морава и зелено слънце отгоре, но все така не може да види лицето и от това го побиват тръпки на ужас.