— Мерик е дошъл на обекта ти, за да не се налага ти да идваш в участъка и да се натресеш на цялата сюрия журналисти. Човекът ти прави услуга, а ти както обикновено се фръцваш и се правиш на велик. Проблемът е в теб, Съли.
— В мен?
— Да, тъкмо ти си проблемът. Ти си този, който проявява характер. Ти си този…
— Якето на моята дъщеря е намерено върху кръст — върху кръст, Ед. Бих искал да видя как ще постъпиш ти, ако едничкото същество, което обичаш повече от всичко на света… — Гласът на Майк секва. Мъчи се да продължи, ала любовта към дъщеричката изгаря гърдите му, надеждата се надига и рухва, а после си спомня за якето на кръста и си мисли как би дал да му отрежат едната ръка, ако така ще може да разбере какво се е случило с нея, понеже, какъвто и кошмар да е преживяла сама, без него, ако знаеше, то сега едва ли щеше да се чувства толкова зле. Няма начин.
— Това яке трябва да означава нещо, Ед. Чакал съм пет години. Стига ми. Опитай се да живееш с тази тежест, да те видя колко ще издържиш.
— Съли.
Майк отдалечава телефона от ухото и бърше очи с опакото на ръката, а Сара е все така вътре в гърдите, моли го да не се отказва.
— Съли — обажда се Бавния Ед с по-мек глас, но видимо ядосан.
— Какво?
— Кажи ми само къде беше снощи, без да ме баламосваш повече.
И сега той усеща как нуждата да се бори за Сара започва да се отдръпва.
— Кучето ми е при Бил — казва той. — Децата му го гледат през последните няколко дни. Носех му храна и се отбих да я оставя. Само че останах и за през нощта.
— Кога отиде у тях?
— Към единайсет и половина. Бил ме видя да влизам. Беше буден заедно с една от близначките.
— Това е добре — отбелязва Бавния Ед. — Вторият бодигард казва, че Бреслър е излязъл да пуши в един. Това е добре. Съобщи ли на Бил за разговора с мен?
— Дал съм ти дума, не помниш ли?
— Задръж така за миг. — Майк го чува да говори нещо, а след това Ед е отново на линията, гласът му издава облекчение. — Къде се намираш в момента?
— На път към Белхам.
— Чакай ме при пункта на пътната полиция на „Хайланд“. Можеш да паркираш там, пък аз ще те вкарам вътре да дадеш показания.
— Нали ти казах къде съм бил снощи.
— Знам, но също току-що съобщиха, че бодигардът е починал. Вече имаме случай на убийство, а ти си главният ни заподозрян.
19.
Името Саманта Елис всеки път го връща към мързеливите дни на плажа, където единствената ти грижа е дали бирата е достатъчно студена и дали харесваш гърмящата откъм колоните музика. Майк никога нямаше да срещне Сам, ако Джес не бе решила след първата си година в университета да работи през лятото в Нюпорт, Род Айланд, заедно със своята съквартирантка и най-добра приятелка Каси Блак. Джес настоя да се срещат и с други хора, да разбере дали онова помежду им е истинско и завинаги, не физическо привличане между двама тийнейджъри, които се страхуват да се потопят в истинския живот след завършване на гимназията.
По някакъв извратен начин той се чувства облекчен. Вярно, свикнал е да се наслаждава на изцяло предсказуемия ритъм на техните взаимоотношения. Всеки петък кара един час в северна посока, за да прекара уикенда с Джес в университетския комплекс и да се срещне се със стари приятели от училище като Джон „Бам Бам“ Бамфорд. Тогава Бам получава пълна стипендия заради футбола, а треньорът му го урежда с чудна лятна работа като бояджия, само че собственикът на фирмата има нужда от допълнителна работна ръка. Дали Бам не познава някого? Всяка събота сутрин отнасят махмурлука си на север, към някое хубаво местенце на плажната ивица край Хамптън, родина на бикините в неонови разцветки и изкуствените нокти. Шляят се с група момичета, които работят като барманки, които Бил нарича „гаджетата от аквапарка“ — закачливи, вечно с дъвка в уста, веселячки с тупирани коси, целите накичени със златни верижки около врата и глезените, гривни, пръстени и каквото се сетиш. Умират да купонясват на парчетата на Бон Джоуви — рокерът с най-страхотната грива.
Всички, освен Саманта Елис. Сам, както предпочита да я наричат, носи кестенявите си коси изправени, вързани в стегната конска опашка, и за разлика от останалите момичета, не изпитва никаква необходимост да излага на показ всеки квадратен сантиметър от тялото си. Чете Хемингуей и Фокнър и пие джин с тоник, докато приятелките й пълнят глави с модни списания и обръщат питиета с имена като „Крещящ оргазъм“ и „Тити Туистър“. Другите момичета се държат добре, когато тя е наблизо, но махне ли се, всички се нахвърлят отгоре й. Само защото е ходила на места като Италия и Франция, се мисли за нещо повече от останалите. Защо ли изобщо работи тук, при положение че родителите й имат къща на милионерския остров Мартас Вайнярд. Едно от момичетата я нарича „задръстена еврейка от Нютън“.