В една ранна събота, малко преди шест, Майк се буди от ударите на Сам по входната врата. Моли Лу да не отваря.
— Не можеш просто така да се разделиш с част от сърцето си, Майкъл. Щом си решил да захвърлиш всичко между нас, имай поне куража да ме погледнеш в очите и да ми обясниш защо.
Сам изчаква десетина минути, а сетне се мята в джипа и отпрашва надолу по улицата.
— Сигурно е голям кеф да се возиш на шасито й — отбелязва Лу с усмивка. — Винаги е така с тия, дето врят и кипят.
— Господин Съливан?
Леко женственият глас принадлежи на слаб като клечка мъж на двайсет и няколко години, облечен в черни панталони и риза. Кожата му е силно загоряла и макар Майк да не е специалист по тези въпроси, може да каже с почти пълна сигурност, че веждите му са скубани или поне оформени. Положително им е правил нещо.
— Здравейте — обажда се пак мъжът и протяга ръка. Здрависването му крие мощта на овлажнена тоалетна хартия. — Аз съм помощникът на Сам, Антъни. Съжалявам, че се наложи да чакате толкова дълго, но днес тук е пълна лудница. Следвайте ме.
Майк тръгва подир мъжа, който си пробива път сред задръстилите антрета и коридори костюмари. Някои откъсват очи от юридически книжа, за да хвърлят леко заинтригувани погледи към неговото облекло. Идеята хрумва на Майк в колата, на връщане от обекта. Спомня си първите две имена от фирмата, а търпелива дама от „Справки“ му казва останалото.
Сам е застанала под арката на своята врата, а всяка нейна фибра си е досущ като на онова умно и красиво момиче, в което се бе влюбил през лятото в Ню Хампшир.
Бил има право. Изглежда добре. Даже отлично.
— Майкъл Съливан? — обажда се тя. — Колко време мина? Петнайсет години?
— Горе-долу. Благодаря ти, че успя да ме вместиш в графика си без предварителна уговорка, Сам.
Сега се намесва Антъни:
— Господин Съливан, какво ще желаете за пиене? Имаме минерална вода от Италия…
— По-добре кафе — прекъсва го Сам. — Влизай, Съли.
Кабинетът й е почти колкото неговата дневна. Покрай едната стена са подредени шкафове от черешово дърво, но най-силно впечатление прави бюрото. По-скоро бюро и половина. На дължина е колкото каросерията на неговата камионетка, а отгоре са разположени компютър, принтер и факс, които оставят предостатъчно място за купчини книги и папки.
— У-ха! — възкликва Майк. — Имаш си даже лична тоалетна.
— При това с душ. Това ми е наградата, задето работя по деветдесет и четири часа седмично и нямам личен живот.
Сам се разполага зад бюрото. Майк заема едно от двете огромни кожени кресла отсреща. В стаята влиза с танцова стъпка Антъни, понесъл две порцеланови чашки и кана с кафе върху поднос. Оставя го върху ъгъла на бюрото и пита дали се нуждаят от още нещо. Сам отвръща „не“, благодари и му казва да се прибира у дома. Антъни казва adieu и затваря вратата зад гърба си.
Сам слага чифт очила с рамка от кост на костенурка и се обляга назад с чашка кафе в ръка.
— Предполагам, че не си дошъл просто да се видим.
— Де да беше така. Предполагам, че следиш новините.
Сам кимва, а изразът на лицето й омеква.
— Бил ми разправи всичко, когато се видяхме. Толкова ми е мъчно.
— Якето на дъщеричката ми е вече две седмици в лабораторията. При всеки опит да науча нещо от оня тип, Мерик, той се опитва да ме баламосва.
— Може да не разполага още с резултатите.
— Бас държа, че са му подръка.
— Сигурен ли си?
— Знам го от близък до разследването човек. Въпросът, заради който съм дошъл, е следният: има ли законово право да постъпва така? Искам да кажа, ако знае нещо, не може просто да го пази в тайна от мен, нали?
— На първо място, аз не се занимавам с наказателно право. Занимавам се предимно с договори. Сливания и придобиване, но не се безпокой, няма да ти досаждам с подробности. Мога да те уверя все пак, че никой закон не задължава Мерик да споделя каквото и да било с теб. Знам, че това звучи безсърдечно, обаче повечето инспектори от отдел „Убийства“ са, общо взето, студенокръвна пасмина. При все това те не са лишени от чувства и си мисля, че Мерик би желал да те държи в течение, освен ако някаква много сериозна причина не го спира. Случаят с Джона беше широко отразен от телевизията и пресата.