Джона не отговаря. Майк притиска палец и инхалаторът изпуска със свистящ звук животоспасяващото лекарство в атмосферата.
— Не… мога…
Майк натиска отново инхалатора. Джона го наблюдава с насълзени очи.
— Казвай! — заповядва Майк през зъби. — Кажи ми и ще ти подаря живота.
Джона се просва върху снега, а лицето му е мораво от усилие. Майк го възсяда и хваща за реверите.
— Ще ми кажеш. Нали си бил свещеник или не помниш? Имаш нужда от моето опрощение. — Разтърсва го здраво. — Кажи какво стана с дъщеря ми.
Джона движи устни, но не може да издаде звук.
Майк отпуска тялото върху снега и приближава ухо до устата му, долавя киселия дъх на жлъчка и ужас, стаен в неговото гърло. Воня на гнило. На смърт.
— Отче наш, който си… на небето…
Майк поклаща глава яростно. Джона вторачва поглед нагоре. Устните му са обезкървени, с капчици слюнка по тях, въздухът свисти през секретите, задръстили болната трахея при всеки опит да вдиша.
— … да се свети… името ти…
Майк го разтърсва.
— Ти имаш нужда от моята прошка.
— … да бъде царството ти…
— Покай се. Давам ти възможност да се покаеш, кучи син такъв!
— … на небето, така и на земята…
Майк го тресе с все сила.
— Проклет да си! КАЖИ МИ!
Погледът на Джона става отнесен, празен. Мъглата започва да се разнася и с крайчеца на окото си Майк зърва Фанг, който души покрай езерото, от другата страна на пътя. Като птичка! Това каза Сара, вперила поглед в телевизионния екран, където момиче колкото фъстъче се носи по леда, подскача във въздуха и прави пирует, преди да кацне отново върху огледалната повърхност. Искам и аз да се науча като птичките, татенце! И той я завежда на езерото, слага й кънките, завързва ги, слага ръчичките й върху две каси от мляко, показва как да ги използва, за да пази равновесие. Сара го слуша, но държи непременно да узнае кога ще я научи да скача като птичка и е напълно възможно вече да се е научила, нали сега е голяма. Ами да, възможно е! Всичко е възможно, стига да не губиш вяра. Докато вярваш и не преставаш да вярваш, докато си казваш молитвите, Бог ще те закриля, понеже Той е любов и вяра, и светлина, и…
— КАЗВАЙ!
Облачетата пара край устата на Джона са почти изчезнали.
Умира.
Да пукне дано! Хич не ме е еня!
Но ако пукне сега, на това място, отнася тайната със себе си.
Майк тиква инхалатора в устата на Джона и стиска аерозолния контейнер. Лекарството свисти през тръбичката. Два, три, четири натискания и устните на Джона оживяват, жадно засмукват пластмасовия мундщук като новородено.
Миг по-късно погледът на Джона се избистря.
Майк се изправя задъхан. Няколко минути се измерват с поглед. Двамата мъже, докосвали за последен път Сара.
— Кажи ми дали е жива — промълвя Майк. — Поне това.
Минава още една минута, преди Джона да се съвземе напълно.
— Единствен Бог знае истината.
Майк забелязва бастуна с крайчеца на окото си. Мести поглед към коляното на Джона, представя си как капачката му се пръсва под силата на удара.
Пуска инхалатора и се помъква към къщи. Струва му се, че долавя хленча на Джона, но продължава да крачи.
21.
По-късно през същия ден, неделя, Бил прави скара на открито. Майк отива по-рано да му помага. Не казва нищо за срещата с Джона.
Два стека бира се мъдрят върху огромната веранда, а от колоните гърмят класически рок парчета, предавани по радиото. Майк пие леденостудена кола и пуска пресилени усмивки, старае се да бъде учтив, полага невероятни усилия да се потопи в разговора на множеството приятели и съседи на Бил, но в тъмната част на неговото съзнание нито за миг не заглъхват стенанията на Джона.
Може би близката среща със смъртта от тази сутрин му е набила в главата колко близо е краят, че му остават броени дни, дори часове. Може би всичко това му е отворило очите и е изкарало на повърхността поне малкото му останала човещина.
Не трябваше да си тръгвам, кори се Майк. Трябваше да почакам още малко. Щеше да ми каже нещо, а аз провалих тази възможност.
Още минута — две не биха имали кой знае какво значение.
Трябваше да опитам.
Ами ако не ти бе угодил, тогава какво? С бастуна му по коляното ли?