— Джона щеше за малко да умре тази сутрин, но не пожела да говори.
— И това не те изненадва?
— Не сте били там. Беше ужасен от перспективата, че може да умре. Виждах страха в очите му.
— Разбира се, че е бил ужасен. Веднъж вече ти е сърбал попарата. Да го задушиш или да го пребиеш до смърт — кое щеше да избереш?
Майк пита:
— Нещо друго открихте ли?
— Намерили са две нишки — и двете синтетика. Едната е имитация на кожа от енот и съответства на материала, от който е направена качулката на Джона. Големият пробив обаче е човешкият косъм, открит върху единия маншет.
— От косите на Джона?
— Именно. Според моите източници Мерик ще цъфне у Джона със заповед за обиск в ръка. И това ще се случи всеки момент. При такава улика съм готова да се обзаложа, че Джона няма да си остане у дома.
Значи най-накрая се случи. Цели пет години, но накрая се появява улика, която свързва Джона с изчезването на Сара.
Майк се е вторачил в снимката на якето. След цялото това време, след всичката енергия, която бе вложил в битката, очакваше да изпита… какво? Удовлетворение? Така ли е наистина? Ако е така, каква е тази пустота у него?
Това усещане за празнота е от шока.
— Ще задържа папката — обажда се Нанси. — Ако някой я забележи у теб и новината стигне до ушите на Мерик или друг, свързан по някакъв начин с разследването, лошо ми се пише.
— Благодаря ти. — Майк е зашеметен. Напълно изкаран от релси.
— За нищо. — Нанси се изправя с чанта и папка в ръце и напуска помещението, като затваря вратата подире си.
Майк се обляга назад в стола и прокарва длани по гладката повърхност на масата, докато гледа през прозореца към няколкото силуета на високи сгради, окичили хоризонта на Бостън.
— Моля те да простиш грубостта на Нанси — обажда се след малко Сам. — Тя е добър човек, но е патила доста от любители на чашката. Има баща и брат алкохолици.
— Човек поне е наясно с позициите й. Благодаря ти, задето уреди всичко това, Сам. Много съм ти задължен.
— Мога ли да направя още нещо?
Майк поклаща глава и затваря очи. Докато ги разтърква в опит да отстрани избилата влага, в съзнанието му изниква якето на Сара, тикнато в кашон за веществени доказателства, залепено с лента и прибрано на тъмно в някой шкаф.
Когато отваря очи, Сам се е вторачила в него, а откритото й лице изразява уязвимост също както тогава, преди толкова години, през нощите на плажа, когато са стояли редом и споделяли своите болки и разочарования. Тя слуша неговите разкази за баща му, без да го осъжда, и на Майк му се иска да вярва, че няма да го съди и сега.
— Все сънувам онзи сън — промълвява той. — Сара спи в своята стая и плаче. И не спира да плаче. — Поема дълбоко дъх и продължава: — Аз вземам една възглавница и затискам с нея устата й. На другата вечер сънувам друг сън, в който се возим в кола, а Сара плаче и аз я изритвам навън. Аз! Нейният собствен баща. Защо трябва да сънувам подобни работи?
23.
Същата нощ му се явява Сара.
Застанала е в края на езерцето Салмън Брук с вдигнат до брадичката цип на розовото яке, но със смъкната качулка. Лицето й е ясно и безметежно. Устните са разтворени, а връхчето на езика докосва долната.
— Виж, тате, виж! — крещи тя почти истерично, докато прекосява езерото на кънки с несигурни движения. Вдървената й фигура сякаш казва „Господи, ей сега ще тупна по задник“, както при всеки начеващ кънкьор, а ръцете висят като чужди от двете страни на тялото, потрепват като пречупени криле.
Майк кара редом с нея. Превъзходен зимен ден: небето е стоманеносиньо, въздухът студен, но без да хапе свирепо по начина, който те кара да си останеш вкъщи. Езерото с форма на бъбрек е препълнено с деца и родители. В далечния му край, встрани от навалицата, групичка деца участват в разгорещена среща по хокей, а звуците на чукащите по леда стикове се носят из въздуха.
— Справяш се великолепно, Сара.
— Ела с мен.
— Да те хвана ли за ръка?
Сара трябва да го обмисли.
— Добре — отвръща тя, като продължава да пристъпва, забола върховете на кънките в леда, — но трябва да направим оня скок като птичките.
— Нали знаеш, че аз няма да мога, миличка.
Сара застива на място, вдига поглед и бута очилата нагоре по носа си. Тук, навън, под слънцето, всяка черта от личицето й изглежда увеличена: луничавите бузи на фона на бледата ирландска кожа; синевата на очите.