— Да се обеси сам… това някак не се вписва в неговия стил.
Тери свива рамене.
— Трудно е да се каже какво минава през главата на човек. Видях го оная сутрин. В неделята. Изглеждаше… не беше на себе си. Крайно развълнуван. Имах достатъчно време да обмисля нещата и единственото разумно обяснение според мен е онова, което изложих и пред детектив Мерик: мисля, че Франсис бе наясно с предстоящия арест и предпочете сам да сложи край на живота си, вместо да се раздели с него зад решетките.
Това посещение не е имало за цел да разпали наново надеждите му. Сега Майк разбира това съвършено ясно. Причината да отиде на погребението, да разговаря сега с Тери, се крие в желанието да сложи край един път завинаги.
— Искрено съжалявам за вашата загуба — казва Тери.
Майк кимва. Май не остана нищо за казване — поне той не се сеща. Затова благодари на жената и става.
Тери бърка в джобчето на пуловера си и вади визитна картичка и писалка. Написва нещо върху гърба на картончето и му го подава.
— Записала съм номера на домашния си телефон. Ако искате да ме питате за нещо, каквото и да било, не се притеснявайте.
— Ще се обадя. Благодаря.
Жената го изпраща до входната врата. Той хвърля последен поглед към нейното златно разпятие, благодари още веднъж и излиза.
— Господин Съливан?
Извръща се към нея. Лицето на Тери бледнее зад стъклото на вратата.
— Ще ви споменавам със Сара в молитвите си.
Майк е все още на път за вкъщи, когато най-неочаквано му звъни Мерик с молба да се видят.
— Ако става дума за онова, което ви е съобщила сестрата за Джона, няма нужда да се притеснявате. Тя го каза и на мен.
— Пристигна докладът от аутопсията — отвръща Мерик. — А и намерихме едно-друго в дома му.
Майк се мъчи да съсредоточи вниманието си върху пътя.
— Свободен ли си още сега?
— Какво сте намерили? — Страх и надежда се смесват в гласа на Майк.
— Бих предпочел да го обсъдим на четири очи.
26.
„Дакота“ е поредният пример за развиващия се с бързината на гъба модерен бизнес в центъра на града. Намира се на главната, където по-рано беше магазинът за обувки „Алекзандър“. Паркингът е пълен със скъпи автомобили: сааби, беемвета, даже и един мерцедес. „Дакота“ е първият бар за юпита в Белхам.
Интериорът не оставя място за съмнения относно клиентелата. Изобилие от лакирани в тъмни тонове дървени облицовки и приглушено осветление. Дълъг бар, натъпкан с бутилки, блещукащи под лъчите на скъпи спотове, а вдясно от него има помещение с няколко маси с бели ленени покривки и декоративни свещи в средата — идеално място за обмен и продажба на тайни с помощта на сухо шардоне и прескъпи екзотични мезета. Вляво от главния вход, зад стъклена врата, се намира стаята за пушене, обзаведена с кожени мебели в тъмночервено и масички за кафе, отрупани с броеве на „Уолстрийт Джърнъл“ и „Файненшъл Таймс“, както и любимите на богаташите списания за яхти и мода. Мерик е седнал в едно от червените кресла, обърнати към еркерните прозорци над „Мейн стрийт“. В едната си ръка държи чашка порто или някакво друго скъпо питие, а с другата разлиства списание върху коленете си. С черния си костюм и измъчено, изпито лице прилича на предприемач, седнал да си почине след продължителен и напрегнат ден.
Майк се отпуска в креслото насреща и вади пакет цигари. Мерик затваря списанието и внимателно го оставя заедно с чашката върху стъклената повърхност на масата помежду им. „Ценители на виното“. Господи!
— Определено става дума за самоубийство — обажда се детективът.
— Което опровергава какво? — Майк е видял вече пъна, обърнат настрани под краката на Джона. Няма нужда да си гений, за да съобразиш, че покойният е стъпил върху него, нахлузил е примката и после е скочил.
— Трябва много да се внимава при самоубийствата. Прекалено често зад тях се крие убийство. Жертвата е ликвидирана, а след това пренесена на друго място, за да се инсценира самоубийство. При подобни случаи върху шията винаги остават две следи от примката, което ни разкрива истината. При Джона следата е само една и отговаря на използваното въже. Освен това имаме типичните за случая кръвоизливи в очната еклера. Те доказват, че става дума за смърт, настъпила в резултат от асфиксия. За щастие снегът наоколо е бил доста размекнат през деня, а през нощта отново замръзнал и така е запазил следите от стъпки. Те съвпадат с ботушите на Джона. Не открихме предсмъртна бележка. Но като вземем предвид магнетофонния запис с гласа на дъщеря ти…