— Милостиви боже! — възкликна Крейн. — Това трябва да си остане между нас двамата, сър. Положението е много деликатно. — Престори се, че се колебае, после отново седна. Вече беше измислил историята. — Добре сър. Ще ви кажа. Няма да ви моля да приемате всичко това като поверителна информация, но се надявам, че след като чуете фактите, ще направите всичко възможно да потулите случая.
— Нищо не обещавам — каза сър Хю, като ставаше все по разтревожен. — Ако е полицейски въпрос, полицията трябва да бъде осведомена.
— О, разбирам, но това не засяга полицията. Първо да обясня за Джули Брюър — каза Крейн. — Когато бях в Биг Хил, сър, с моя ескадрон, запознах се с едно момче на име Рони Чедуик (Съжалявам за това, Рони, стари приятелю, по ще ме разбереш. Аз съм на тясно, а на теб нищо няма да ти стане-помисли Крейн). Направихме заедно няколко въздушни операции и доста се сближихме, В деня, в който ни определиха да извършим нападението над Диепе, той ме помоли, ако нещо се случеше с него, да изпратя вещите на майка му. Разбира се, съгласих се и започнахме да се майтапиме, без да вярваме, че нещо може да се случи, но то се случи. Е, сър, като преглеждах вещите му, открих, че бе дал няколко пръстена на някакво момиче на име Джули Брюър. Това не ми направи впечатление, докато един ден нашият командуващ офицер не получи писмо от майката на Рони, която питаше за пръстените. Командуващият офицер прехвърли топката на мен и ми намекна, че ще е добре да поговоря с тази Брюър и да разбера защо Рони й бе дал пръстените. Следващият път, когато отидох в града се отбих на посочения адрес и разбрах, че тази жена е проститутка. Разбира се, тя не искаше да върне пръстените, а пък аз не можех да пиша на майката на Рони и да й обясня всичко. И така реших да ги откупя.
Сър Хю кимна. Леденото изражение бе изчезнало от погледа му и той отново изглеждаше почти щастлив.
— Много добре, момчето ми — каза той.
— Идеята беше добра, сър — каза скромно Крейн — но не се получи. Тя не искаше да даде пръстените преди да е получила парите. Когато й дадох парите, тя каза, че не е имала време да вземе пръстените от банката и каза, че ще ми ги изпрати. Това беше абсолютно измъкване, но бе толкова опитна, че успя да ме заблуди. Отмъкнах й картата за самоличност за един вид гаранция, но не получих пръстените, а и не мисля, че някога ще ги получа.
— Разбирам — каза сър Хю, като започна да му просветва. — Да му се не види, момчето ми, постъпил си чудесно. Знаеш ли, че жената е изчезнала?
— Така ли? — запита Крейн с престорена изненада. — Петстотинте ми лири отиват на вятъра. Какъв глупак съм бил да и се доверя. Може би полицията… не, по-добре да не замесваме полицията. Майката на Рони може да чуе нещо.
— Много трудно става — каза сър Хю и издуха шумно носа си. — Е, направил си каквото си можел и си се опитал да помогнеш на един стар приятел. Много добра постъпка, Ричард.
— Аз още не съм свършил, сър — каза Крейн, като се преструваше на смутен. — Предполагам, че ще бъдете също толкова доволен от мен като чуете цялата история.
— Да, да — каза сър Хю и лицето му се смрачи. — Е, продължавай момчето ми. Коя е тази жена, която е била тук? Искам да добавя, Ричард, че за мен бе голям удар да разбера, че си бил сам с друга жена. Мислех, че си привързан към Сара.
— Разбира се, че съм, сър — каза бързо Крейн. — Повече от привързан. Както знаете, надявам се да се оженя за нея. Тази жена — нямаше нищо между нас, сър. Честна дума. Знам, че е прилично, но… може ли по-добре да започна от самото начало.
— С облекчение чувам тези думи, Ричард. — Бледосините очи го погледнаха въпросително. — Достатъчно си силен, за да намериш изход от трудното положение, нали?
— Надявам се, че е така, сър — каза Крейн и едвам се удържа да не се изхили. Това изкопаемо наистина беше невероятно. Точно като Грейс. — Е, сър, тук положението става деликатно — продължи той — и се колебая да… честно казано, сър, ще кажа само на вас. Става дума за лейди Синтия Кроубридж.
Сър Хю се стегна, изправи си в стола.
— Дъщерята на генерал Кроубридж? — попита той, леко засегнат.
— Да, сър. Знаете, че се развежда?
— Е, и какво от това?
— Влюбена е в един мой приятел, сър и не могат да чакат повече. Ако се разбере, това ще съсипе стария, сър. Знаете колко държи на строгите порядки и това би осуетило развода на Синтия. Предполагам, че донякъде вината е моя, но ми стана жал за тях. Предложих им да се срещнат в моя дом. Те прекараха няколко нощи тук. Прокурорът по бракоразводното дело ще вдигне голям шум, ако разбере.