— Предполагам — каза сър Хю, като потри главата си.
— Това наистина е безобразие, Ричард. Донякъде съжалявам, че ми каза.
— Знам, сър — каза той, прикривайки усмивката си, — но виждате сега в какво положение се оказах. Знаете колко е запалена Синтия по голфа — или може би не знаете. Все забравям, че не я познавате. Играе чудесно голф и малката глупачка ме последва на игрището, решена да направи няколко удара. Е, попаднала на Роджърс и си изкарала акъла. Помислила, че Роджърс ще я познае (снимката й се появява в „Тетлър“ всяка седмица), а по това време тя, невинната, съкрушена съпруга, трябваше да бъде в Лондон при леля си. И хукнала. Роджърс тръгнал след нея, като решил, че тя е крадлата, която се е промъквала в клуба. Аз трябваше набързо да измисля нещо и затова казах, че е глуха и не го е чула, когато е извикал. Надявах се, сър, че ще замажа очите му, но съм се излъгал. Полицаите тук са изключително умни.
Сър Хю грейна.
— Честно казано — заяви той — това е невероятно. Много шум за нищо, а? И какво, по дяволите, да кажа на Джеймс? Той се е приготвил да ти сложи белезниците.
„Спечелих!, помисли си Крейн. Хлъзнах го“. Почувства такова облекчение, че избухна в смях.
— Не е ли смешно, сър — извика той. — Горкият стар Джеймс е помислил, че помагам на избягала престъцничка. Сър Хю се ухили глупаво.
— Да си призная, момчето ми, и аз малко се разтревожих. Е, няма да издаваме тайната. Генерал Кроубридж беше един от шефовете ми. За нищо на света не бих го разтревожил.
— Може би трябва да кажете на Джеймс, че сте обсъдили въпроса с мен и че сте останали доволен? Не е необходимо да му разказвате цялата история, нали сър?
— Не, разбира се, но един момент, Ричард, още не сме свършили. Джеймс взел отпечатъците на лейди Синтия. Знаеше ли за това?
Усмивката изчезна от лицето на Крейн и той кимна.
— Да, трябваше да направя нещо, защото, ако си спомняте, сър, Синтия веднъж посети Скотланд Ярд (надявам се, че старият няма да разпитва за това) и те взели на шега отпечатъците й. Не знам дали са ги регистрирали, но ако са го направили и бяха казали на Джеймс коя е тя, всичко щеше да се провали, нали? Затова убедих Дафни да сложи своите отпечатъци върху часовника. Тя е добро дете и, разбира се, й се отблагодарих.
— Много лошо за нея — каза сър Хю, изненадан. — Но разбирам защо ти си го направил. Всъщност, Ричард, постъпил си чудесно.
Крейн стана, отиде до барчето и сипа две големи шерита.
— Сега няма да откажете една чаша, нали сър? Мисля, че и двамата заслужаваме. Сега мога да ви кажа, че ужасно се притеснявах за цялата история и ми олекна, след като ви я разказах.
Сър Хю взе чашата и я погледна намръщено.
— Този Роджърс е изчезнал — каза той, като се сети изведнъж за Джеймс. — Джеймс казва… е, разбира се, сега звучи безсмислено.
Внимателно, каза си Крейн. Все още не си вън от опасност.
— Роджърс е изчезнал — каза той, спря за миг и продължи. — Е, като се вземат предвид някои подробности, не съм изненадан.
— Подробности? — попита изумено сър Хю. — Какви подробности?
— Това отново не е моя тайна, сър, но мога да ви кажа. Като че ли всички споделят тайните си с мен. Става дума за Дафни.
— Искаш да кажеш дъщерята на Джеймс?
— Да. Познаваме се добре. Идва при мен миналата седмица. Имаше неприятности. Беше забременяла от Роджърс.
— Боже мой! — ахна сър Хю, като за малко не изпусна шерито си.
— Аз говорих с Роджърс, но той се бе забавлявал и нямаше намерение да си плаща за това. Казах му, че ако не направи нещо до края на седмицата, ще ви докладвам за случая. Предполагам, че не са издържали нервите му и е изчезнал. Не мисля, че някога ще го видим отново, сър.
— И толкова по-добре — каза сър Хю с потъмняло от гняв лице.
— Не ни трябват такива мъже в полицията. Все пак ще трябва да го намерим. Не, във всеки случай, постъпил си правилно, момчето ми. Ами момичето? Какво ще каже горкият Джеймс?
— Въпреки съвета ми, тя го махна — както и да е, сър, сега е добре. Не трябваше да го прави, но вече е станало. Необходимо ли е да казваме на Джеймс? Ако кажете, че сте чули, че Роджърс е дезертирал и няма да правите повече разследвания, ще спестите много неприятности на стария. Направил е много за полицията, нали, сър? И ако му спестите страданията, ще постъпите великодушно. Обожава дъщеря си и ако разбере истината, това ще бъде голям удар за него.
Сър Хю изпи шерито си и стана.
— Ти си добро момче, Ричард, и аз се извинявам, че се усъмних дори и за миг в теб — каза той, като сложи ръка върху рамото на Крейн. — Ще станеш чудесен съпруг на Сара. Винаги мислиш за другите. И преди съм го забелязвал, а сега ще кажа това: в цялата тази тъжна история, ти си се държал като джентълмен. Гордея се с теб момчето ми.