Той я сграбчи, но тя рязко го бутна и изгубил равновесие, се просна на пода. Остра болка, подобно на стоманения зъб на капан, прониза крака му. Преди да успее да се помръдне, тя грабна патериците и ги изхвърли през прозореца.
— Ти с твоята любов — извика тя. — Мислиш ли, че повярвах, че ме обичаш? Винаги си искал да ме нараниш. Е, сега е мой ред.
Тя изтича до стаята, втурна се сляпо в антрето, грабна телефона. Тъкмо вдигна слушалката, погледна нагоре и се вцепени, а слушалката се изплъзна от пръстите й.
Инспектор Джеймс стоеше в антрето. По панталоните и ботушите му имаше кал, лицето му беше сурово.
— Няма нужда — каза той. — Аз съм тук.
Тя махна към спалнята. Ушите й бучаха, пред очите й причерня.
— Там е Кушман — каза слабо тя. — Не го оставяйте да се измъкне. Кушман… изменникът.
Тя усети, че се свлича, а сърцето й проплака за Крейн.
Елис чу гласа на Джеймс и вдигна хилавите си рамене в знак на примирение.
Е, поне бе спасил живота й, бе победил Крейн. Може би това беше единствената почтена, безкористна постъпка в живота му, а малката глупачка не го беше разбрала.
Нека да идват! Беше му омръзнало да се крие, да бяга, да се страхува да говори. Грейс бе единствената жена, която някога го бе интересувала и живота му без нея щеше да бъде прекалено самотен. Бе я изгубил завинаги. Иронията беше в това, че тя щеше да е по-щастлива, ако Крейн я беше убил.
Той погледна бутилката с уиски. Дали да не свършеше бързо? Не! Нека да похарчат малко пари за него. Щеше да ги позабавлява, да им осигури материал за четене по вестниците. Процесът може би щеше да продължи с дни. Във всеки случай щяха да минат седмици, преди да го обесят — много седмици, в които щеше да мисли за Грейс.
Той се отпусна, изпъна болния си крак и зачака Джеймс. За първи път през живота си се почувства спокоен.