С втория ми спътник отношенията ми са сложни. Ако се бях родил десетина години по-късно, може би щях да гледам света през очите на Буковски. Да стана зъл гений, презиращ ситите потребители. Да пронизвам сланините им с острието на остроумието. Плюещ и повръщаш парий.
Но нещата не стоят така. Моята родина е оплюта и одрайфана много преди мен. От хора, които понятие си нямат от Буковски. Аз обичам моята оплюта и одрайфана родина. И мразя, че е така оплюта и одрайфана. А когато се озова на чисто, ярко осветено място, се кефя. Не на чистотата и красотата — те не са за мен, — а само на факта, че няма храчки и повръщня. Майната им на новите руски буржоа. Нека си трупат подкожните мазнини, само да плюят и драйфат по-нарядко. И това стига. Защото аз знам: еснафът, биреният търбух, купувачът на домашното кино и неговият противник, прозаикът просяк, гладният драскач с пламтящи очи, са си нужни взаимно. Те са братя. Дори, ако щете, братоци. От масите на едните произхождат другите. Кому е по-добре? И на едните, и на другите. Тук се ражда голата истина, насладата на Бога, неговата и моя цел.
А ето и второто място — видеотеката. Тук съм по-спокоен. Отдавна вече съм изгледал най-добрите филми. Както родните, така и френските, и американските. И си отбелязах с интерес, че холивудският мейнстрийм го тегли към психичното, че на мода отново излизат извращенията, истериите, побъркването и изобщо всичко нездраво. Съвременната кинематография щедро ни дарява с приключенията на изродите. Неустойчиви и слаби персонажи се лутат в дирене на нещо по-така. Сладострастно се представят друсането, триповете, бълнуването на разпадащото се съзнание. Така и аз си намирам повод да не се притеснявам прекалено от количествата поглъщана отрова. Нали не съм само аз. Всички се друсат! Музикантите и бизнесмените, юристите и бандитите, писателите и техните персонажи се тровят нонстоп: пушат, шмъркат, пият, боцкат се, не могат без тези работи. Сюжетите се въртят около отровите. Пакетчето с прах, спринцовката с разтвор, цигарата с трева са задължителен елемент във всеки филм. Е, какво тогава, си казвам аз, значи всичко това е в реда на нещата и не правя голяма грешка. Придобивам нов, интересен и оригинален духовен опит. Ами ако в опиянението си провидя парадоксални истини, които аз, именно аз ще провъзглася и ще обърна цялата Вселена с хастара навън?
Обаче не, моето его е спряло да привлича идеи, моята фантазия не поражда нищо интересно.
Разсъждавайки по този начин, пресичам по диагонала красотата и чистотата на моя район и се прибирам у дома с олекнало сърце и портмоне. Да, оказва се, че духовната храна е доста по-скъпа от физическата. Творческите интелектуалци не желаят да продават своята продукция евтино. Те яко си вдигат цената. Шест долара за новата книга на моден писател. Десетарка за диск с нов филм. Пет за лъскаво списание. Двайсетачка отива като стой, та гледай.
Но аз не се притеснявам. Такава ценова политика ме устройва. Нека обществото плаща! Нека свиква. Колкото повече долари плати за книга мързеливият еснаф, толкова повече грошове ще стигнат до писателя. Нека плащат, мамицата им. И аз ще плащам наравно с останалите. Няма страшно. Наясно съм, че давам пари ако не за последно, то за предпоследно.
Ще купувам книги при всички положения. Колкото и да струват.
4
Днес имам джин и тоник.
Започвам без бързане и суетене. Първо поемам петдесет грама. Първата доза е винаги на празен стомах. Лекарите казват, че пиенето на концентрат преди ядене било крайно вредно. Затова пък е ефикасно! Второто малко минава с цигара и чаша силно кафе. Към пет часа, след като съм се наобядвал, благодатно нетрезвен, си свивам един джойнт и го запалвам. И отпътувам на вълшебно, сладко пътуване. Намествам се на дивана между телевизора и уредбата, слагам на пода подноса с бутилките и чашите, придърпвам пепелника, бавно вдишвам омайния дим и отплувам при виолетовите призраци. Там, където в мен ще се влее свещената сила на Джа.
Хубаво ми е. Състоянието ми се е устремило към идеалното.
Пари засега имам. Ще стигнат за още два месеца. След това ще измисля нещо. Ще изобретя нещо специално, нещо изключително умно. Някакъв бляскав, гениален план. Всеки пуфкач на джойнт е убеден в собствената си гениалност. Аз не съм изключение.