Какъв алкохолик съм аз? Какъв наркоман? Аз съм просто безобиден пуфкач. Мирен ползвател на цветен телевизор.
Синът се прибира. Давам му да вечеря. Слагам го да спи. Натърчал се и надишал се през деня с кислород, юнакът заспива веднага.
Семейството ми е „циганско“ — жената печели, мъжът върти къщата. Какво му е лошото?
Впрочем не е зле и аз да глътна малко кислород. За целта е достатъчно да направя няколко крачки и да изляза на балкона. Вечерният град, обагрен в разноцветни светлини, е красив. Гражданите препускат. Бързат да се веселят. Животът е кратък, а портфейлът пълен. Ах, как ми се иска да им викна от четирийсет метра височина:
— Натъпчете се с отрови, господа! Насладете стомаха, белите дробове, ноздрите! Нека великата сила Джа бъде с вас! Натъпчете се и истината ще ви се открие. Гълтайте отрови и ще прозрете смисъла на всичко, което става с човека. Той, човекът, има право да убива себе си. Елегантно, естетично, баровски. Никой не може да го убие по-сигурно от самия него. Гилотината е убила пет хиляди. Електрическият стол — десет хиляди. Отровите убиват цели народи. Да живее онова, което ни убива! Да живее безкрайността на човешката фантазия! Нека се умъртвим по най-добрия начин — красиво, като зрели хора, с полза, с чувство за хумор, с ясно разбиране за нашите цели.
Роден съм от комунисти. Но укрепнах и възмъжах в колектив от животни, където всеки търси за себе си повече изгода, по-голяма наслада, по-сигурна отрова. Бях повикан в черния загадъчен космос, но бях отведен при хитра рулетка. Е, добре, аз заложих и дори спечелих! Какво да направя с печалбата ли? Да купя отрови! Да ги нагълтам лично, да ги пробутам на близките. Да гълтаме, братя, и ще съзрем светлината! И истината! Светът е отрова, вземи я и се убий. Шмъркай. Инжектирай. Пий. Пуши. Гълтай и смучи. Навлажнявай със слюнка. Вдишвай и втривай. Наслаждавай се. Цени го!
Няма закъде да бързаш — далечните ледени планети ще почакат, скафандрите ще потърпят, метеоритните дъждове ще се излеят без теб.
5
Колкото по̀ наближава времето да се прибере жена ми, толкова по-тревожен ставам. Истинските наркозависими винаги са много чувствителни. Гризе ги съвестта и ги мъчи вина пред близките. Изведнъж ми хрумна оригинална идея. Пак взех пари и се втурнах почти на бегом към най-близкия денонощен супермаркет. Купих необходимите неща. Когато любимата се върна от работа, жилището бе изпълнено с остър, необичаен, леко кисел мирис.
— Здравей, скъпа — поздравих. — Имам изненада за теб.
Скъпата — в десет часа вечерта — изглеждаше уморена, но все пак най-красива на света. Обаче съпругът беше още по-изтощен. Той цял ден беше пушил трева, пил и размишлявал за вечността, беше невероятно уморен. И беше направил вечерята, както казват децата, „паднал от умора“.
— Пак си пиян — отбеляза без емоции Ирма.
— Може — провъзгласих тържествено и си придърпах панталона. — Затова пък днес имаме фондю!
— Какво?
— Фондю! Заповядайте в кухнята! Виждате ястие от швейцарската национална кухня. Световноизвестно. Класическо. От сирене.
Езикът ми изведнъж предателски се запъна. Последните думи излязоха завалени. Така напомниха за себе си моите приятели джинът и тоникът.
— От сирене ли? — попита жена ми.
— Точно така! — отвърнах гордо. — От сирене.
— Къде го научи?
— В затвора, естествено. Един швейцарец ми обясни всички тънкости. Преподаде ми теорията.
— Откъде се взе швейцарец в руски затвор?
— Ще ти разкажа някой ден. По-късно. А сега заповядай на масата.
Масата изглеждаше внушително. Романтично. Във висока ваза извисяваха снага рози. Горяха свещи. В никелирания съд бълбукаше и пускаше мехури сместа от стопените сирена. Под дъното му интимно потрепваше пламъкът на спиртника, който подгряваше ястието. Бутилка червено сухо очакваше участта си. Отстрани бях сложил специалните вилички. Знаех, че сервираната маса изглежда разкошно, и предварително се изпъчих от гордост.
— Заповядай…
— Аха — с траурен глас рече жена ми, внимателно вторачена в мен. — Фондю, а. По случай?
— Без повод — отговорих скромно.
— И какво се очаква от мен?
— Сядай. Ето тук е разтопеното сирене. В него се потапя залъче хляб. Ето така го набождаме на виличката, ето така го потапяме, хапваме го и го прокарваме с винце…