Колкото повече дрънках, толкова по-каменно ставаше лицето на жена ми. Тя не гледаше масата — гледаше мен. Пълната й долна устна се извърна гнусливо.
Все пак седна — държах й стола — и взе виличката.
— А не може ли без вино?
— Може — позволих великодушно. — Само че с вино е по-хубаво…
— Да — кимна жена ми, вторачена в моята отекла физиономия, — виждам, че с вино е по-хубаво…
— Ако обичаш, без коментари! — пак пиянски завалих думите. — С ваше позволение да продължа. Тук, в чинията, имаме подправки. Кориандър, копър, магданоз. Зелена салата. Това вече съм го добавил от себе си. Така да се каже, за подобряване букета на усещанията…
— Разбирам.
Седнах срещу нея, намалих пламъчето на спиртника.
— Какво чакаш. Не искаш ли да ядеш?
— Искам — мрачно отговори тя. — Много искам. Само че всичко това е поредната лъжа.
— Кое точно?
— Ето това — посочи свещника. — И това. И това. Лъжа, хитра и красива. Покрай твоето фондю няма да забележа, че пак си се напил като свиня, така ли мислиш?
Не отговорих нищо.
— Вече не съм глупачка. Поумнях, докато беше на топло. Когато плаках по цели дни. А сега работя на две места и следвам. Ти си пиян като свиня. И пак си пушил трева. Усещам миризмата…
Мълчах, забил поглед в масата, само от време на време я поглеждах, за да се полюбувам на красотата на нейния гняв.
— Това не може повече да продължава! Аз се омъжих за друг човек. Той не пушеше, не се наливаше с водка. Не си влачеше краката из апартамента като някой старец. Вчера беше, когато ми разправяше за кривите гръбнаци в затвора, и сега какво правиш? Ходиш като пенсионер! Зяпаш си в краката. Жалка гледка! Веднъж насмалко да ни погубиш двамата с детето — когато влезе. И ако продължаваш с твоето пиянство, ще ни погубиш пак. Извинявай, не мога да ям.
Тя отмести стола и стана — изпъната, горда, очите й хвърляха чудни светкавици; в един момент угасна и се успокои. Цветята и свещите все пак й бяха харесали, схванах аз.
— Последния път — рече жена ми — обеща, че повече няма да пиеш. Това беше вчера, нали?
— Да, вчера беше.
— И онзи ден беше така, нали?
— Да…
— И преди седмица също. Всеки ден слушам клетви и после всичко си върви постарому. Значи ме смяташ за наивница. През цялото време си мислиш: абе аз тая моята наивница винаги ще я преметна… С цветенца, с красиви вечери… На ти фондюто, скъпи.
С тези думи тя внимателно повдигна дървената паница със зеленилките и ми я нахлузи на главата.
Треволяци и листа се посипаха като водопад по раменете ми. Магданозът ми увисна на ушите. Ситно нарязаният копър полепна по челото ми. Струйка студена вода ми потече по врата. Ризата ми се намокри.
— Благодаря за вечерята — тихо рече жената и ме остави сам.
Така стана, господа, че в продължение на един месец в челото на бившия банкер бе строшен мобилен телефон, а на друг бивш банкер му бе нахлузена на кратуната паница с копър. И двамата решиха, че леко са се отървали.
Вечерта още не беше свършила. Тъкмо си почистих ушите и врата от стръкчета и листа, телефонът иззвъня.
Най-малко на света исках да чувам гласа, който чух от слушалката.
— Андрей?
— Да, аз съм.
— А това съм аз.
— Здрасти.
— Какво става с парите ми?
— Нищо.
— Какво значи „нищо“? Услужих ти за три месеца, а мина почти година. Ти да не си решил да ме преметнеш?
Истинският зависим никога не крие от никого суровата истина. Въздъхнах и си признах:
— Не мога да ти върна парите. Нямам пари.
— Никакви?
— Абсолютно — потвърдих с траурен глас. — И нямам откъде да взема.
Събеседникът ми помълча.
— Ясно. Тоест, решил си да трупнеш масчица за моя сметка?
— Не — опитах да се оправдая, но той ме прекъсна. — Утре сутрин те чакам в офиса!
— Ще дойда — отвърнах и затворих.
Утре — утре, сутрин — сутрин. Като ще е в офиса, нека е в офиса. Всичко свършва рано или късно; очевидно утре ще свърши и безгрижният ми живот на зависим.
Трета част
Глава 22
1
Когато влязох в килията, реших, че по волята на затворническите власти пак ще бъда сам. Помещението беше девствено чисто и изглеждаше необитаемо. Но след миг очите ми различиха едно извънредно дребно човече, което седеше със свити до брадичката остри колене в края на синьото (собственост на затвора) одеяло.