Изведнъж вестите от Москва рукнали в буен поток. Един след друг по ред на номерата се гътнали няколко престарели вожда. Започнала перестройката. Бергер все по-често срещал по улиците на Женева бивши сънародници. Мрачни и нелепо облечени, те изглеждали като диваци. На немски заели само „хенде хох“, на френски — „жо не манж па сис жур“ (отново все същият велик Остап). Обаче портфейлите им били добре натъпкани и в Швейцария им трябвали две неща — да си купят швейцарски часовник и да си открият сметка в швейцарска банка.
Гриша осъзнал, че неговият Клондайк го преследва. Открил кантора, набрал оправни помощници и започнал бизнес, обогатявайки руските посетители с консултации относно отличията между инвестиционните и спестовните банки, както и между дебитните и кредитните карти. Година по-късно той вече процъфтявал, а малко по-късно бил зашеметен от поредната новина. Радченко отново пробвал да избяга, отново бил заловен и отново получил допълнителни три години. Това е съдбата, рекъл си Гриша, прибрал Радченковите пари, оставил бизнеса на чевръстите си помощници и се впуснал да усвоява вълшебния занаят на европейски плейбой. Снобите по Лазурния бряг честичко виждали неговото белоснежно порше карера, в което мосю Бергер качвал момичета, за да ги разходи с бясна скорост до въпросната Холандия (шест часа препускане по магистралата), където все по-често практикувал не само пушене на хашиш, но и употребата на все по-модната ЛСД, иначе казано, „киселина“.
Животът течал като в приказка до един ден, в който на вратата на неговия женевски апартамент не се звъннало. На прага стоял грохнал старец: ужасно изтощено лице с цвят на отдавна немит пепелник и дълбоко хлътнали строги очи.
— Позна ли ме? — попитал старецът в стила на доцента — Евгений Леонов — в популярната комедия „Джентълмени с късмет“ и също като във филма шумно всмукал въздух през страничните зъби.
Въпреки че нямал зъби, както впрочем и коса.
— Познах те — отвърнал кратко Бергер и пуснал Радченко да влезе.
Както се оказало, перестройката облагодетелствала не само швейцарския юрист, но и сибирския затворник. Един ден го извикали в специалната част и накратко му обяснили, че отсега нататък в Руската федерация покупко–продажбата на валута не се смята за престъпление. Тогава аз за какво лежа, учудил се Радченко. За бягство, бил отговорът. А сега можеш да си вървиш. Свободен си, тъй да се каже…
Гриша се проявил на висота. Моментално платил в луксозен бернски санаториум оздравителен курс, който включвал диетолог, масажист, зъболекар, солариуми и тъй нататък. Докато Радченко се възстановявал, били продадени и поршето, и апартаментът в Цюрих. Гриша възстановил парите изцяло, до последния долар, включително с лихвите от влоговете, и останал на сухо. Съществувала и консултантската кантора, но оправните помощници се оказали не толкова оправни и докато Гриша се мотаел, обвит в марихуанен дим, из държавите на Бенелюкса, постепенно оплескали работата. Размножилите се конкуренти от петата емигрантска вълна заковали в ковчега на неговия бизнес последните пирони.
Като получил парите си, Радченко платил втори курс в същия санаториум, а после и трети. Сестрите в санаториума, до една строги възрастни фрау, вече не се стряскали от изисканите татуировки по повехналата плът на лагериста ветеран. Радченко смятал впоследствие да премахне всички рисунки с лазер и да си остави само любимата — две корабчета над китката. Всяко от тях символизирало съответния опит за бягство. През уикендите Радченко напускал санаториума — усладили му се разходките с такси до Амстердам, където първо изпушвал сладък джойнт в кофи шоп, след което се разхождал из квартала на червените фенери. Там и починал три месеца след излизането си от лагера. Вероятно, предозирал щастието.
Къде държал парите си, останало тайна.
Тази космическа несправедливост хвърлила Гриша Бергер в тежка депресия и той яко се задрусал с „киселина“. Припечелвал от случайни поръчки и се запилявал за по половин година все в същия Амстердам. После познати го светнали за лесен и прост начин да забогатее: можел не само да употребява „киселина“, но и да я внася за пласиране в Русия.
Гриша закупил партида, взел билет за параход до Питер и се върнал в родината.
Родината посрещнала блудния син със сурова прегръдка: арестували го на третия ден.