— Няма нужда от обяснения. Отровите са също затвор. Всичко това ми е ясно. Ти кажи защо те бият.
— Не ме бият — махна с ръка Гриша. — Защо ще ме бият? Аз им казах всичко. Предадох всички. Аз не съм някой глупак, аз съм бивш съветски адвокат и съм наясно с нещата. Пипнаха ме с кило хашиш и три хиляди таблетки екстази. На място.
— Достоевски казва, че най-неуспешни престъпници са интелигентите.
Гриша изстиска жалка усмивка.
— Очакват ме дванайсет години лишаване от свобода в руската система, а тя е ужасна, знам го, виждал съм, няма да те лъжа, мон шер… Тя ще ме убие, това е повече от ясно… И аз написах чистосърдечно признание! С едно условие — до края на следствието и през целия период на съдебния процес оставам тук, в Лефортово. Не ме пращат в друг затвор. Ненавиждам руските затвори. Повярвай ми, видял съм ги доста. Бил съм навсякъде. И съм се насладил предостатъчно. Не желая да ходя там. Там е страшно. Смрад, мръсотия, ужасни криминални мутри, теснотия, болести, глад… Ад! Ад за глупаци!
5
Неочаквано ключалката пак изщрака. На вратата се появи силует на човек с кафяво сако, розова риза и сива вратовръзка. Незначителното му лице имаше уморен вид.
— Здравейте, другари — каза той с официален тон. — Аз съм прокурор по надзора. Има ли оплаквания, претенции?
— Няма — отговорих аз.
Добре виждах всичките затвори на прокурора. Вратът му страдаше, затворен във възела на връзката, обширният увиснал корем — в затвора на колана. Моравият нос на прокурора и бузите с гъста мрежа капиляри явно сочеха затвора на алкохолната зависимост, а неговият унил, безразличен поглед, който равнодушно се плъзна по мен и по Гриша, свидетелстваше, че самият занаят на чиновника, неговата работа, начинът му да си изкарва хляба са му дотегнали, омръзнали, додеяли и също са му като затвор.
Той изслуша отговора, незабавно се обърна и си тръгна — този циментиран в собствените си затвори неенергичен и уморен човек.
Глава 26
1
— Най-сетне! — рече със задоволство капитан Свинец и се усмихна. Жизнерадостно, пролетно. — Най-сетне! Да знаеш, винаги съм вярвал в тебе! Знаех, че един ден ще ми разкажеш всичко. Правилно постъпваш, да знаеш. Не е в твой интерес да мълчиш…
Унило пушех и размишлявах, че отстрани изглеждам в пълен унисон със ситуацията, както се полага, от главата до петите: блед, изпосталял, с безжизнен угаснал поглед, с износен анцуг и маратонки без връзки. Жалък затворник. Объркан, заплетен в лъжите си, бездарен, надценил силите си глупак.
— Може би те учудва — продължи доволното ченге и се заразхожда, без да бърза, из кабинета, — че толкова упорито, вече половин година, се опитвам да измъкна от тебе нещо, което ми трябва. Обяснението е просто. Заедно с този, как му беше името, Феферонов…
— Фарафонов.
— Да. Значи така — Свинец се позапъна. — Заедно с него беше убит служител на милицията. Офицер. Нещо повече — мой добър познат. Боен другар… Разбираш, предполагам, че това моментално превръща обикновения криминален случай в изключително важен криминален случай! Който трябва да бъде разкрит на всяка цена… И ще бъде разкрит! — капитанът прибра тефтерчето, където бе записал назованото от мен име, закопча джоба и отново закрачи напред–назад, масивен и внушителен като концертен роял.
Първокласният тъмносин костюм от тънък вълнен плат му стоеше перфектно. Белоснежна риза бе опъната на гърдите му. Идеално избръснатите му страни светеха гланцово. Остър и свеж мирис на скъпа тоалетна вода гъделичкаше ноздрите ми, предизвиквайки спомени за добрите стари времена — дните, когато деловият късметлия Андрюха, шикозно облечен и ароматизиран, въртеше главозамайващи милионни сделки и гребеше от живота с пълни шепи.
— Всъщност как ти се струва костюмарката ми? — самодоволно попита човекът от криминалната, проследил погледа ми.
— Бива я — измънках.
Свинец приседна на ръба на стола. Дървеното изделие тъничко изскърца.
— Тогава, през август, при първата ни среща, ти май наистина си рече, че съм пълен профан в облеклото, а?
Свих рамене.
— Наложи се да те метна — призна квадратният капитан и дружески ми намигна. — Специално взех ония кожени гащи назаем. От братовчеда. Знам, че ти харесаха. Хубави гащи. Практични… За мен беше важно да се убедя, че си наистина този, за когото се представяш. Така че, както виждаш, не си чак толкова изпечен лъжец!