— В ада на тъпаците. Не си ли чувал тоя израз?
— Не — излъгах, главата ми кънтеше, пред погледа ми изплува сбръчканото личице на Гриша Бергер.
Ченгето помълча.
— Впрочем извинявай, аз винаги разговарям със следствените само прав.
— Забелязах.
— Чудесно. По този начин демонстрирам на хората своето уважение и въобще… така ми е по-удобно за работата.
— Тоест — попитах плахо и се прокашлях — мога да разчитам, че ще остана тук? „Лефортово“?
— Напълно — увери ме Свинец. — Във всеки случай по време на предварителното следствие по твоето ДЕЛО. А по-натам ще видим… Както и да е — той елегантно си дръпна ръкава на ризата и си погледна часовника — явно златен. — Време ми е. Имам среща. Жената чака.
— Трети номер бюст, а? — попитах веднага. — Блондинка?
Свинец се ухили.
— Точно така! Както се досещаш, блондинките с бюст трети номер до една обожават въоръжените мъжаги с хубави костюми.
— Нищо чудно — смънках. — И аз да бях блондинка, щях да действам така.
Капитанът се засмя. С поредица от пролетни, априлски мъжки звуци. Така победоносно се смее мъжкарят, когато настига преследваната женска.
Изпитах остра завист.
— Значи разбираш логиката на живота! — провъзгласи ченгето.
— Старая се…
Врабчето се върна, при това не само, а с други две. Разпаленото чуруликане на тримата рошави крилати хулигани изпълни стаята. Свинец присви очи и като хлапак замери птиците с угарката. Те отлетяха в паника.
На вратата се почука.
— Влизай! — басово се провикна възбуденото от пролетта ченге.
2
На носа на Хватов се кипреха нови очила. Стъклата им отразяваха слънцето от улицата.
— Вече приключваме — съобщи Свинец. — И приключваме, както се досещаш, почти като приятели. Нали така, Андрей?
Неопределено поклатих раменете и врата, което можеше да се тълкува и като съгласие, и като възражение. Човекът от Криминалната милиция още веднъж ме потупа по рамото и се насочи към изхода.
— И все пак вратовръзката ти не отива на ризата — казах в квадратния му гръб. — А обувките с такива върхове излязоха от мода преди две години!
Никога не бива да се оставя последната дума на опонента.
Свинец бавно се обърна. На лицето му се изписа обида. Той осъдително поклати глава, мушна ръце в джобовете на панталона и излезе.
Сведох очи. Виеше ми се свят. Очевидно именно в такива дни — слънчеви и свежи — се предават и най-закоравелите престъпници. Истинският живот нахлува в тях, в техните уши, ноздри и очи, с ярките си багри, с резките звуци, с мириса на влага, пръст, стопен сняг, примесен със скъпите ухания на тези, които идват да ги разпитват, а после се завръщат обратно в свободата, в април, там, където водата капе от капчуците, където всички са усмихнати, където блондинките преследват шампионите.
А престъпниците, предали се и предали своите съучастници, остават да гният в задушните килии, скърцат със зъби, завиждат и мечтаят да победят затвора по какъвто и да било начин.
През целия март пролетта проникваше в килията и в мен постепенно, полека-лека — с жълтите слънчеви лъчи, с гласовете на птиците, с влажния дъх на топлия вятър. Излязъл в карето за разходка, не можех да си наложа да започна задължителното бягане — стоях дълго с отметната глава и зяпах небето: тежко, яркосиньо, изпълнено с безформени рехави облаци, ту бледожълти, ту бисерно виолетови. Те изглеждаха като пера на огромна и всесилна птица на щастието, долетяла в моя град. Но не и при мен. Не при мен.
3
Жегнат от поражението, нанесено ми от капитана, реших да уравновеся ситуацията с незабавна победа над следователя.
На последните разпити през март постигнах небивал успех. Когато Хватов за пореден път разтваряше дебелото ДЕЛО, аз прочитах вече цели абзаци — моментално улавях смисъла им.
Сега ми беше известно, че по същото ДЕЛО се разследват освен мен още четирима, а друг един е обявен за издирване. Научих, че трима от четиримата лежат, както и аз, в изолатора, а един е пуснат срещу подписка. Тримата задържани (включително министърът) не дават показания, затова пък онзи, който идва за разпитите от своя топъл и сит дом, чистосърдечно си е признал. Тъкмо върху неговите показания се гради цялото обвинение.
Успях да извлека от дебелия сив том доста полезни неща. Знаех, че следствието всеки момент ще бъде приключено, че доказателствата вече са налице, че аз не съм главният обвиняем, а фигурирам само в един от епизодите. Сумата на присвоеното от държавната хазна клонеше към петдесет милиарда рубли. От тях с мое участие бяха откраднати шест милиарда — приблизително милион и половина долара.