— Бъди сигурен — предупредих го аз, — че този камък ще те застигне на всяка цена! Такъв камък ще бъде, че ще го помниш цял живот! Ще те застигне, не се съмнявай!
Гриша не продума нищо.
— Как можа? — попитах го тихо. — Плюскаш хляба ми, а после ходиш при ченгетата и тропаш! Всеки път се връщаше весел и в настроение! Защото там са ти давали доза! Даваха ти да се друсаш, нали? Пушил си или си шмъркал, или си се целнал във вената, така ли му викате вие, наркоманите? И си докладвал! Как можа?
— А какво очакваш да правя, мон ами? — емоционално рече Гриша. — Чакат ме дванайсет години. В тази страна нямам нито роднини, нито близки. Как ще оцелея в ада на тъпаците? Скоро ще направя петдесет! Как да издържа до края на присъдата? Как ще изляза на свобода? Беззъб старец! Туберкулозен, импотентен инвалид! Много ли ти навредих? Ти си млад. Ще излезеш след три години. А аз какво — да гния тук до смъртта си?
— Как можа? — простенах, игнорирайки оправдателната тирада на подлеца. — Как можа да ме излъжеш така? Аз ти вярвах! А ти ме излъга! Аз ти вярвах! Делях с тебе залъка хляб! Притеснявах се за тебе! Търках ти гърба в банята! Разказвах ти плановете си! А ти си докладвал! Как можа?
— Можах — призна Гриша. — Опитах и можах. Не беше трудно…
Изведоха ме от килията. Без да ми напомнят, се обърнах с лице към стената. И я разгадах. Разбрах я. Изобличих тази стена — това е същата стена, на която е кръстена една крива и тясна уличка в Ню Йорк. Легендарната Уолстрийт. Тя и досега е в мечтите на руските бизнесмени. Всеки втори бленува за главозамайваща финансова кариера с резултат: офис на улицата, наречена стена, милиони, съпруга от редиците на холивудските кинозвезди.
А в действителност вместо милионите получаваме един ден само деловото метално разпореждане: „С лице към стената!“
С лице към стената — това е руската Уолстрийт.
5
Пратката ме настигна на изхода, в стаята за прегледи. Преди осем месеца точно тук ми казаха да си разтворя задника. Тогава бях новодомец, а сега отпътувах към неизвестността.
— Имате колет.
Донесоха чувалчето. Сложиха на масата пред мен пакетите с храна и дрехи. През найлона грееха ярки ябълки.
— Проверете и се подпишете.
След час напуснах Специалния следствен изолатор номер едно-точка-едно. Бях напълно окомплектован. Натоварен с чай, захар, цигари, плодове и бельо, аз едвам се побрах в желязната будка на затворническия фургон. На конвойния, облечен с камуфлажна униформа, дори му се наложи да натисне с рамо вратата, за да пусне резето и да ме остави насаме с нещата, изпратени от жена ми, за да оцелея, да се спася.
Оставаше да го изпълня. Да оцелея, да се спася. И може би дори да си извоювам свободата.
Глава 27
1
Москва, ако гледаш схемата на пътните й магистрали, наподобява разкривено колело. Огромните масиви от хиляди сгради са прорязани от окръжностите и радиусите на улиците и проспектите. Подобна организация на движението винаги е готова да напомни на всеки, бил той кореняк или пришълец, за центробежно-центростремителния ред на тукашния живот; впрочем на същото правило се подчинява и цялата страна. От периферията й към центъра се движат хора, пари, информация, в обратна посока, към покрайнините, летят правителствени разпореждания, лъскави списания, телевизионни програми, а понякога и танкови колони. В близост до центъра човешката маса е по-гъста, по-сбита, напрежението е по-голямо. По краищата цари тишина и мирна полудрямка.
Така си мислех в ранната утрин, като разглеждах схемата на градските пътища и решавах по какъв точно начин да се добера до местоназначението. Кредиторът, който вчера ме извика на среща, имаше офис в противоположния край на мегаполиса. Предстоеше ми да измина почти седемдесет километра по улици, задръстени от хилядни тълпи, големи и малки автомобили, камиони, трамваи и автобуси.
Как точно да пътувам? През центъра, запушен от транспорта, или по околовръстното? Всеки разумен азиатец несъмнено би избрал по-дългия път като по-лек и спокоен. Макар че той е едва ли не три пъти по-дълъг. Наивният европеец, напротив, би премерил с линийка разстоянието от точка А до точка Б, би пресметнал какво печели, след което би се метнал на волана и не би имал повече никакви съмнения.
През тази сива, намръщена пролетна утрин аз — осъжданият, безработният, безпаричният — реших да се почувствам европеец и малко след седем се упътих право към центъра. Едновременно с мен се размърдаха и раздвижиха още десет милиона големи и малки същества, официално живеещи в столицата, както и няколкото милиона пришълци, гастарбайтери, незаконни имигранти, лица без регистрация и туристи.