Те пак ще те вкарат в затвора! Заради идиотската ти несдържаност, заради махмурлийското ти помрачение направи тази грешка и сега ще те опандизят. Ще те напъхат зад решетките. Ще спиш на лампа, ще ходиш по нужда пред очите на съседите си и ще се намразиш. Бронхите ти ще поемат туберкулозната смрад. Жена ти ще ти носи чай и захар, купени с последните пари. Синът ти ще мисли, че татко му е „в командировка“. Майка ти и баща ти ще побелеят. Душата ти ще почернее като катран. Глупако, триж глупако, пак ще съсипеш най-близките си. Ще им отровиш живота…
Обаче извадих късмет. Отървах се.
В самия край на моста, спомних си изведнъж, задължително има дежурен пост. Денонощно. На площада е портата на Кремъл, оттук влиза зад зъбчатата стена колата на самия президент! Тук всичко е под контрол. Злобният ми съперник може да не забележи милиционера и да замине нататък. Аз пък ще спра и пръв ще докладвам за произшествието.
Така и стана: издраната кола на врага замина нагоре, към Дома на Пашков, към устието на Нови Арбат.
„Забрави ли милицията, швейцарецо? — присмях му се беззвучно, спрях и включих аварийните светлини. — Ето я! Съвсем наблизо! Защо си толкова непоследователен? Щом казваш «милиция», трябва да потърсиш първия възможен представител на властта! Най-близкостоящия служител! Ето този капитан в сива униформа — и да му докладваш жалбата си!“
Слязох и махнах с ръка на опонента, но той беше затънал безнадеждно в плътната маса от коли. Или вече му беше минало, или действително не знаеше за милиционерския пост пред входа за червената кула. Можеше и просто да е отложил писането на жалбата за по-късно. Аз обаче не го бях отложил. Съобщих незабавно за противоправния инцидент. Ако искаш да докладваш — прави го бързо, не отлагай, не допускай съмненията и вълненията да те объркат.
— Другарю капитан! Докладвам за конфликт!
— Аха! — зарадва се капитанът, като погледна изцапаните ми колене. — Тъкмо ми съобщиха по радиовръзката, че на моста е станало сбиване. И че трябва да се прекрати… Значи ти си бил?
— Тъй вярно! — заявих и разперих ръце. — Абсолютно безобразие! Представяте ли си, някакъв мизерник ме псува, опитва се да ме пребие, размахва ръце, а накрая избяга! Ето колата му, белия москвич, виждате ли? Бяга от местопроизшествието! Ужас! В самия център на столицата на моята родина да ме унижава и да провокира сбиване! Това е нечувано! Хулиганите съвсем му отпуснаха края! Де Сталин, де! Това не бива да остане ненаказано!
— Успокойте се — предложи инспекторът. — Ще я видим тази работа.
— Такива трябва да ги вкарват в затворите! — извиках и подадох на милиционера пакета цигари (той учтиво отказа). — Това е направо безобразие!
— Случва се — успокои ме стражът на реда. — Продължете си по пътя.
— Какъв път, като копелдаците от сутринта ти късат нервите?
— Ще вземем мерки — увери ме инспекторът, който явно беше загубил интерес към мен. — Тук навсякъде имаме камери за външно наблюдение. Регистрационният номер на престъпника се е записал. Не се ядосвайте. Всичко най-хубаво.
С възстановен, един вид, граждански светоглед, аз се върнах в колата и побързах да напусна мястото със съзнанието, че съм направил всичко навреме и както се полага. Спечелих срещу противника си и като европеец: съобщавайки своевременно на властите за факта на правонарушението, и като азиатец: действайки далновидно и гъвкаво. Сега, ако врагът се опита да подаде жалба в милицията, бързо ще се изясни, че аз съм докладвал пръв! Вече съм рапортувал! Това беше победа. Излязох по-умен и по-опитен от глупака с глупавия надпис на фланелката.
Доволен от бързото решение на големия проблем, включих на втора, но след секунда се наложи да натисна спирачката. Отдясно пътни работници разкопаваха асфалта. Тежкият автобус пред мен рязко се престрои, за да ги заобиколи. Изпод черната нагрята гума на задното му колело изхвърча въртящ се с голяма скорост камък. Сякаш изстреляно от прашка, парчето чакъл оглушително се тресна в стъклото на предния ми прозорец; от горе до долу моментално се опъна пукнатина. Трепнах. Пак натиснах спирачката. Втори камък, трети, четвърти последваха първия, загърмяха по желязото, заскачаха по капака.