В самия център на големия град в това безрадостно утро на безрадостния ден, замерян с камъни, аз изпитах непоносим, суеверен ужас, сякаш от шаващия мрак на вечната тъма се надигнаха призраците на нечовешки изтезания.
Да зарежа всичко. Да забравя миналото, хубавия живот, милионите. Да се успокоя. Да започна от нулата. Откъдето бях започнал на времето. От нищото. Да си отработя дълговете. Да зарежа водката, наркотиците. На трийсет и две съм — няма страшно, става. Имаш семейство, имаш дом, имаш глава на раменете…
Наложи се да спра. Да си поема дъх. Но отзад отекна нетърпелив клаксон. Давай, момче, продължавай движението! Няма време за рефлексии! После ще размишляваш за хвърлените по теб камъни. А засега — напред.
Четвърта част
Глава 28
1
Отново ме подкараха нанякъде.
На поредния рязък градски завой „катафалката“, комфортният затворнически микробус се разклати. Портокалите паднаха от торбата и се изтърколиха по железния под, лъхайки мириса на новогодишния празник. Събрах меките оранжеви топки и грижовно ги прибрах в джобовете си. Плодовете винаги са от полза.
Измъчваше ме неизвестността и се ядосвах на затворническата система. Защо не ми съобщават целта на пътуването? Това е унизително. Между другото, аз дори не съм осъден, а само следствен. Тоест официално съм невинен. Вината ми ще бъде установена от съда. А пък те се държат с мен — невинния! — като с животно. Защо не ми съобщят поне с няколко думи коя е крайната точка на пътуването?
„Мирясай де! — изведнъж рязко ме сряза Андрюха, който този път беше напълно трезвен и тъжен. — Не може да не си бил наясно какво рискуваш. Не си малък. Би могъл да се досетиш, че на челото ти има надпис. Младежите с подобни надписи съдбата често ги запраща в затвора, а понякога и в гробищата. Тоя надпис го разчита всеки зрял човек, стига да не е пълен глупак, а професионалният слуга на закона, бил той копой или вертухай, го вижда ясно и четливо. Знаеш ли какво пише на челото ти?“
Зная. И без теб вече разбрах всичко. Разбира се, не виждам отделните букви. И самите думи ми се сливат. Но смисълът е следният: АЗ СЪМ НЕНАКАЗУЕМ!
Не е изключено да пише „най-оправният“. Или „шампион по всичко на света“, или „най-печеният“, или дори „най-хитрият“.
„Ще се съгласиш, че за млад мъж с такъв надпис на челото направо е полезно да се озове зад решетките — рече Андрюха, чоплейки между зъбите си остатъците от пастет от гъши дроб. — Там този самоуверен пич ще го разкарват като едното нищо от разпит на разпит, от килия в килия, от затвор в затвор, докато не проумее грешката си. После ще го изпратят в лагер и ще го посъветват да се съсредоточи върху изработката на чугунени капаци за каналите. Подготви се, братче!“
2
Вратата на микробуса със скърцане се плъзна настрани. Скочих на мръсния асфалт, нашарен с тъмни петна от храчки. Отдясно и отляво съвсем наблизо се издигаха нависоко охлузени сиви стени. Поех през носа си въздух и усетих в него влага. Някъде недалеч имаше голяма река или друг голям водоем.
Внезапно току над главата ми някой страшно изрева, дерейки гърло, с младежки, звънлив глас:
— Едно! Едно! Девет!
Обърнах се надясно и наляво, но не забелязах никого. Само стени и отвори в тези стени, препречени със система от гъсто разположени метални ивици.
— Едно! Едно! Девет!
— Казвай! — долетя отдалеч.
— Братле! Попитай! Митюха! Сивия! — невидимият кресльо дрезгаво се разкашля от усърдие и напрежение. — Ми-тю-ха! Сивия! Пратката! Пристигна ли?!
След няколко секунди дойде далечният отговор:
— Пристигна, братле!… При-стиг-на!… Чуваш ли?!…
— Чувам, чувам! Край засега!
Усетих груб тласък в гърба.
— Слушаш, а?
Някакъв с мръсни дрехи цвят каки, кривокрак, чернокос и сипаничав, на ръст не повече от метър и шейсет, ми показа гумена палка и се ухили, демонстрирайки дребни кафяви зъби.
— Тръгвай — нареди той и посочи врата в сивата стена.
Внезапно всичката слюнка под езика ми сякаш се изпари. Отлепих устни и изхъхрих:
— Чувай, старши! Къде съм? Кое е това място?
— Място като място! — кадавърът отново се захили. — Най-прекрасното на света. Давай напред!
— Къде съм? Къде ме докараха? — настоях, докато си вдигах багажа.
— „Матроская тишина“!