— Чувате ли! — обадих се по-настоятелно. — Пуснете ме да сляза!
Най-сетне един се помести надясно, двама други наляво. Отвори се място с големина половин стъпало на пейката. Прицелих се и внимателно скочих.
Сред множеството насочени в мен погледи разпознах най-внимателния.
— Излюпи ли се? — попита Слава Кпсс.
— Тъй вярно. Добро утро.
— Подобно.
Младият Слава Кпсс изглеждаше като Стаханов, току-що излязъл от рудника; като летеца Чкалов, прелетял над полюса; като космонавта Гагарин, паднал от орбита. Като смъртно уморен, падащ от преумора човек. Изглеждаше така, сякаш го крепи само силата на волята и той всеки момент ще се строполи в ръцете на верни приятели и съмишленици.
— Как си — попита Слава.
— Добре съм.
— Чакаме те за обяд.
— Как така „за обяд“? — учудих се аз. — Колко е часът? Колко време съм спал?
— Нямам представа — откровено каза Слава Кпсс. — Хайде, мий се и идвай…
Отдясно и отляво на тясното лице на моя събеседник в белезникаво кафявия тютюнев дим се появиха още две физиономии — млади, сериозни, здрави и интелигентни.
— Не си търси багажа. Тук е.
По изронените плочки на пода към мен се плъзна моята чанта с габарити на купе на престижна лимузина. Дръпнах ципа и се ухилих, доловил мириса на портокали, мирис на дома ми, на семейството, аромата на онези, които не ме забравят; измъкнах нужните ми неща и се запътих за сутрешния си тоалет.
На опашката за умивалника висяха седем души. Още петима чакаха за писоара. Учтиво си запазих реда и за двете места.
Измъкнах цигарите и запалих, но веднага чух десетина тихи, изпълнени с надежда гласове:
— Черпиш ли?
Наложи се да раздам цялата кутия. Затова пък тутакси ме пуснаха без ред. Изненадах се, влязох зад завесата, набързо изпуснах в дупката насъбралата се по време на съня течност, после застанах пред умивалника, парнах си лицето със студена вода, измих си зъбите.
Интересно, сега какво ще правя? С какво ще запълня целия ден до момента, в който ще мога отново да легна, да затворя очи и да се скрия от кошмара?
На връщане от умивалника пътя ми препречи усмихнатият атлет, който вчера беше при Слава Кпсс. Китките на веселяка бяха обезобразени от синини и белези. Той се представи:
— Аз съм Джони. Свръзка.
— Ъхъ — отвърнах.
— Идвай.
Разбутал тълпата — къде безцеремонно, къде с любезни възгласи — Джони гъвкаво ме задмина, отметна завесата и с жест ме покани да го последвам. Наведох се и се вмъкнах. В бърлогата цареше ред и уют. Под самоделен телен абажур светеше крушка. На прилежно застланото легло седеше по турски Слава Кпсс.
Джони се настани до него. Кимна към мен и каза:
— Притеснява се.
— Няма страшно. Бързо ще му мине. — Бледият като подземна гъба затворник ми смигна жизнерадостно-лукаво. — Тъкмо навреме за обяда — подкани ме той.
Изведнъж носът ми долови силен аромат на пържено. Разтреперих се.
Не бях ял горещо месо, откакто влязох зад решетките. Осем месеца. От август 1996-а до април 1997-а.
— Колко време съм спал?
— Има ли значение?
— И все пак?
— Влезе вчера след обед. Събуждаш се сега, също след обеда. Стават някъде към двайсет часа.
Засрамих се.
— Четката, сапуна, самобръсначката извади в отделна торба и я закачи тук — подучи ме Джони. — Не ги дръж в голямата чанта. Няма да ти е удобно.
— И се отпусни, човече — допълни Слава Кпсс, — тук си сред свои. Хайде, вземи си от салама.
Спомних си Демби, човека от миналото си, и се засмях.
— Ето това е! — усмихна се Слава. — Живей си живота, брато! Успокой се! Вече си в затвора! В Общата Бърлога! Всичко лошо, което е можело да ти се случи, вече се е случило. Давай! С Бога напред!
Саламът с лук, изпържен в краве масло, ми се стори най-изисканото ястие от всички на света. Глътнах три парещи парчета, почти без да ги дъвча, отхапах от хляба с майонеза и усетих прилив на сили.
Обядвахме в бързо темпо, мятахме в бързите си усти, изпълнени със слюнка, горещия солен салам, дъвчехме алчно, наслаждавахме се, гълтахме, поемахме соковете на храната, изтопихме хлебеца; накрая се подсладихме със силен чай и бонбон и запалихме по цигара.
— А сега — рече малко завалено Слава — можем да си поговорим по-сериозно. Имаш ли някакви възражения?
Свих рамене.