Като надникна под сивата корица, ще разбера дали съм бил прав, отказвайки диалога със следствието, мълчейки по време на разпитите. Като седна да чета, ще науча какво са говорили и министърът, и фармацевтът аптекар, и моят бивш бос Михаил, и другите свидетели. Като отворя книгата на съдбата, ще открия в нея своето бъдеще.
Осъзнал важността на историческата минута, се настаних удобно на стола, решително придърпах ДЕЛОТО и се вглъбих в страниците, но се разочаровах.
Номер едно съдържаше официални постановления за повдигане на обвинение и прочее специални прокурорски книжа. Всичките многословни, пълни с високопарни канцеларизми.
Десетките постановления бяха подредени в хронологичен ред. Постановление за предварително производство по ДЕЛОТО. Постановление за предаване на ДЕЛОТО в по-горна инстанция. Постановление за повдигане на обвинение срещу главните обвиняеми. Постановление за повдигане на обвинение срещу второстепенните участници. Включително — срещу А. Рубанов. Постановление за задържане на заподозрените. Постановление за преномериране на ДЕЛОТО. Постановление за формиране на следствена група. Постановление за включване в нейния състав на следователите Еди–кои си, оперативните сътрудници Еди–кои си, експертите Еди–кои си.
Навсякъде засукани подписи със синьо мастило. Внушителни надписи. Градска прокуратура. Републиканска прокуратура. Генерална прокуратура. Заместник генерален прокурор старши юридически съветник Еди-кой си. Генерал прокурор Еди-кой си. Внушителни факсимилета. Кръгли печати с двуглави орли. Категорични формулировки. Предвид изключително опасното. Както и тежестта на деянието. Под стража!
В крайна сметка затворих с отвращение том номер едно и въздъхнах.
— Нищо особено.
— По-нататък става по-интересно — обеща Хватов.
Нещо ми липсва, помислих. Липсва нещо привично у моя следовател.
— А къде са хапчетата за главобол? — сетих се изведнъж. — Да не би колите да не бибиткат вече?
— Бибиткат — отрони небрежно Хватов.
— Свикнахте ли?
— Не, разбира се. Свиква ли се с такова нещо?
— Но главата не ви боли?
— Не.
— И как го постигнахте?
Карирания се усмихна.
— Отидох в аптеката — сподели той, — но не взех хапчета, ами такова, една брошурка. „Как да победим стреса“. Много хубава, такова, книжка. Всичко си пише.
— Аха. Значи аптека. И книжка. Проста работа. И какво препоръчва в наши дни медицината за преодоляване на стреса?
Следователят многозначително и хитро ме погледна през очилата си. Наистина не изглеждаше потиснат или изморен. Макар че съвсем доскоро, при последната ни среща, имаше тъмни кръгове под очите и постоянно пиеше аспирини. Той отново бръкна в чантата.
— Ето! — заяви с гордост. — Това е моето лекарство.
Видях дискмен. Доволният Хватов сложи на бюрото и няколко диска.
— Ето какво слушам! Виж. Това е шум от тропически, такова, дъжд. Шейсет минути просто се лее вода и се обаждат птици. Това е шум от океански прибой. Също цял час. А това е нещо съвсем чудесно: брачни песни на китове…
— Може ли да чуя? — помолих.
— Става — разреши Хватов. — Само че, такова, по-бързичко…
Мушнах в ушите си малките слушалки и натиснах старта.
Главата ми се изпълни с басово бучене, звън и ромон. Потоци вода се лееха от високо облачно небе, милиарди тежки капки тропаха по широки изумрудени листа. Крещяха папагали или маймуни, или слонове, или някакви неизвестни за мен обитатели на джунглите. Странни, пресипнали вопли, призиви и други сигнали ту се носеха отдалеч, ту отекваха съвсем наблизо.
Живата природна какофония ме умиротвори. Затворих очи и си представих гора, вода, цветя, зелени стволове. Въобразих си сладникави тропически миризми, свежест, усещане за празник. Отворил очи, съзрях, че рязанският следовател ме гледа и нещо говори с доволна усмивка на кръглото си лице. Очевидно ми разказва как с аудиозаписите е победил болката и е забравил безмилостно бибиткащите обитатели на големия град.
Погалих леко с пръсти пластмасовото тяло на устройството. Изглеждаше много примамливо. Както и дисковете в пластмасови кутийки с разноцветни картинки. Неприсъщи предмети в мрачната, вмирисана на нещастие следствена килия. Част от друг свят — красив, лъскав. Свободен. Изпитах тъга и завист.