После ми просветна. Ами да, в килията имаме плейър — скърцаща стара бракма, много пъти минавала от едни арестантски ръце в други, изкарала десетки обиски. Понякога при особено люти тараши все пак я конфискуваха, но всеки път успявахме да си откупим ценната вещ. Във всяка уважаваща се килия в нашия Централ има машинарийка за слушане на музика. Или почти във всяка.
Трудността е самата музика. Първите места в хит парадите на „Матроската“ твърдо държат затворническите песни. Лично аз не съм в състояние дълго да слушам песньовки с по три акорда. Едно време дори бях писал на съседи, познати и приятели да ми изпратят каквото и да е, само да не са пандизчийски шансони. Но отговорите отвсякъде бяха обезсърчителни: Круг, Кучин, Наговицин и други от същия вид, нищо повече.
А тук имам — шум на тропически дъжд! Брачни песни на китовете! Океански прибой! Ето! Ето това, което ми е нужно! Ето за какво копнее душата ми! Ето кое ще ме спаси от всекидневния кошмар, от шаващата унила човешка маса, нападната от паразити! Шумът на тропическия порой! Брачните песни на китовете!
— Продай ми музиката, Степан Михалич! — предложих решително.
Хватов самодоволно поклати глава.
— Това шега ли беше?
— Продай ми я, Степан Михалич! — вложих в думите си цялата убедителност, на каквато бях способен. — Продай ми дисковете! Продай ми китовите песни! И тропическия дъжд! И апаратчето също! Продай ми ги, Степан Михалич!
Карирания се намръщи и махна с ръка. Взе вълшебната машинка и спешно я прибра обратно в чантата. Последваха я и брачните песни, и всичко останало.
— Стига си, такова, дрънкал глупости. Как ще ти ги продам? Какво ще ги правиш? Не можеш да ги пренесеш в килията…
— Ще ги пренеса! — възкликнах почти истерично. — Ти само ми ги дай, аз ще ги пренеса, нямай грижа! През три тараша ще ги пренеса! При нас всичко е точно!
— Ще си платиш тарифата?
— Може и да си платя. Това си е моя работа. Но ще ги вкарам, Бога ми! Продай ми ги, Степан Михалич!
— Стига — изръмжа рязанецът. — Ти нямаш пари.
— Не нося, вярно е — кимнах. — Но следващия път, когато ми донесеш том номер две, ще донеса цялата сума!
Бързо пресметнах наум и прецених, че за едно денонощие ще успея да събера седемдесет долара. От съседи, познати и приятели. И отново атакувах:
— Продай ми ги, Степан Михалич! Продай ми ги! Човешки те моля! Помогни ми! Влез ми в положението! Лежа заедно със сто и трийсет души! Туберкулоза, краста, въшки, менингит, воднянка, глад, припадъци! Бездомници, наркомани, разправии, кавги! Нерви! Продай ми ги, Степан Михалич! Продай ми китовете и дъжда от тропиците! Никой няма да разбере! Ще ги внеса тайно! А довечера в бърлогата ще седна, ще затворя очи, ще си сложа слушалките и ще се отпусна! Ще се успокоя! Ще почувствам свободата, живота, въздуха! Хайде де! Кажи „да“!
Живописвайки, аз самият толкова ясно си представих картината как слушам брачните песни насред общата килия в Централа, че ми се насълзиха очите.
— Стига — отвърна Хватов. — Не мога. Изключено.
Бях търпелив. Изчаках и подхванах другояче.
— Това първата ти машинка ли е?
— Защо?
Рязанският следовател изобщо не реагира, че му говоря на „ти“. Може просто да не беше обърнал внимание.
— Ти си я купи — продължавах да се подмилквам, — научи се как да я ползваш, разбра й копчетата, някое време й се порадва, но скоро прецени, че за същите пари си можел да си купиш много по-добра техника! Нали познах?
Хватов се замисли.
— По принцип, да — отвърна той. — Най-вече че нямаше кого да попитам. Наоколо все солидни хора, а пък дискменът си е младежко, такова, развлечение…
— Сега щеше да си вземеш по-нов модел, нали? Дето има бутончета и на шнура, нали?
Карирания пак се замисли и си призна, че съм уцелил, такова, десетката. Въодушевен, измъкнах престижните цигари (съвсем не всеки в Централа пуши житан, а тези, които могат да си го позволят, в никакъв случай не го пушат всеки ден), ободрих се със скъпия пушек и хладнокръвно продължих:
— Продай ми ги, Степан Михалич. Престраши се. Ще ти платя пълната стойност. Плащам като за нов апарат. А ти ще си купиш друг, по-качествен! Дал си си парите за този, а след това, в процеса на използването, на натискането на копчета, си се ориентирал кои функции и опции са ти необходими, а кои са ти безполезни. Чак в процеса на експлоатация на новата техника си придобил вкус на потребител. И сега ти е точно времето да смениш машинката с по-добра! Ако не по-скъпа, то поне с подходяща за твоите конкретни, лични потребности. Ти си развил култура на потребление! Време е да дръпнеш напред! Към по-модерното! Продай ми ги, Степан Михалич! Продай ми тази свирка! Вземи си по-добра! Уважавай себе си и своите потребности!