Другите не оставаха по-назад от боса. Свидетелите. Личният ми помощник Семьон беше казал: „Отношенията ни с Андрей бяха приятелски, с отсянка на превъзходство от негова страна.“ Какви отсенки? Ти даваш показания пред Генералната прокуратура на страната! Кой го е грижа за твоите отсенки? Генерал Зуев ли? Става дума за тежко криминално престъпление! Говори ясно, по същество, по въпроса! Никой няма да анализира отсенките ти, да се интересува от фините вибрации на интелигентската ти душица. Работех за Андрей. Точка. Отсенките на превъзходство са напълно безинтересни тук, в кабинетите със самоделните пепелници, само дето те характеризират теб, приятелю, по кофти начин.
Друг важен свидетел по моя епизод също не знаеше какво е лаконичност. Беше въпросният доставчик на чужди паспорти и лични удостоверения, чието име хитрият капитан Свинец все пак ми измъкна. След като е бил арестуван, той беше изговорил трийсет страници текст! Цяла повест. Беше разказал всичко. А някои неща си беше измислил. „Според моето мнение“ — и следваха тежкотонажни абзаци от измислици и предположения.
Но и това се бе видяло малко на продавача на паспорти: той беше онагледил с илюстрации! Бе нарисувал схеми на градските дворове и скътани безистени, чертежи на местата, където се бяхме срещали с него. Рисунките бяха изпълнени подробно, с поясняващи надписи, стрелки и поставени в кавички основни ориентири на местността. Всяка схема се увенчаваше от рефрена „начертано собственоръчно“. Подпис, дата.
Четейки тези излияния на бившите си приятели, можех само да се кискам. Навремето тези хора, мъжествено извили устни, навъсили вежди, изпънали рамене и с други убедителни телесни движения, ме уверяваха в дълбоката си преданост — не лично към мен, естествено, но на нашата работа, на бизнеса, на начинанието ни, което носеше на всички големи пари. Демонстрираха ми, че поверителността ще бъде опазена дори при най-страшни инквизиции.
Сега четях техните показания, изпълнени с подробности, обяснения за „отсенки“, фантастични измишльотини.
Веселието ми обаче не продължи много време. От над петдесетте тома на ДЕЛОТО само първите няколко папки съдържаха протоколи с показания на свидетели и обвиняеми. Основния обем се състоеше от експертни заключения. Обвинението неопровержимо доказваше, че тъкмо аз, и никой друг, бях купувал фирми еднодневки, тъкмо аз бях удрял кръглите печати, тъкмо аз бях подписвал собственоръчно финансовите документи. Документите на счетоводните проверки показваха, че моите фирми дължат на бюджета астрономични суми. Други експерти нагледно разкриваха целия път на присвоените милиарди, като се започне от банковите сметки, през няколко транзитни пункта в провинцията, а след това и в столицата, и по-нататък — към банки в Естония, Кипър, Австрия, Швейцария…
Добре звучаха и свидетелските показания на чуждестранните банкери. Генерал Зуев лично бе заминал за Европа и упорито бе търсил там изчезналите пари от държава в държава. На някои места му бяха свършили работа и му бяха предоставили цялата информация. Към ДЕЛОТО бяха прошнуровани извадки, копия от платежни нареждания — прехвалената буржоазна тайна на влоговете излезе фикция. Европейските банкери не искаха да влизат в дрязги с Генералната прокуратура на могъщата ядрена Империя.
Особено се бяха престарали кипърските финансисти. Веществените доказателства, иззети в банките на Лимасол, бяха изчерпателни. Естонските труженици на калкулатора също не си бяха държали езика зад зъбите.
Само в една страна на генерал Зуев не бяха издали нито думичка, нито пък го бяха допуснали до сметките на клиентите — малката държава на гномите, на шоколадите и на сирената, за която всички са чували.
Четейки за пътищата, по които крадците на бюджетни средства бяха изкарвали парите извън страната, проследявайки заедно с експертите цялата верига, аз пак се смеех. Колкото и да е странно, номерът ми в поредицата от посредници беше девети.
Добре е да го използвам в съда, рекох си аз. Аз съм деветата дупка. Ще прозвучи чудесно. Нито съм главният организатор, нито генераторът на идеите, а само посредник. Дребен изпълнител, използван „на тъмно“. Девета глуха.
Първо е министърът, после неговият брат, следва едър бизнесмен, приближен на брата на министъра, после други, средни бизнесмени, приближени на едрия. После идва още някакъв дребен бизнесмен. Следващото звено е аптекарят. И накрая аз.